Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Той вече имаше приятели тук. Не го беше очаквал, но скоро след пристигането им стана ясно, че съвсем не е единственият джадитски войник в Рагоса. Наемниците отиваха там, където имаше пари и работа, а Рагоса предлагаше и двете. Никой не знаеше за колко време, но това лято и есен градът на езерото Серана беше приютил пъстроцветна армия от войнствени мъже, дошли от Халоня и Валедо, а и от по-далеч — Фериерес, Батиара, Карч, Валеска. Светлокосите брадати гиганти от Карч се смесваха — и често влизаха в пререкания — със стройните, гладко обръснати, изкусни в боравенето с ножа мъже от опасните градове на Батиара. Сутрин на пазара можеха да се чуят половин дузина различни езици. Ашаритският на Алвар ставаше все по-добър, вече можеше да ругае и на два от диалектите на Карч.
В деня, в който се разделяха, сер Родриго му каза, докато яздеха малко настрана от останалите, че не е нужно да бърза да се връща у дома. Позволи му да поостане в Рагоса при условие, че редовно му докладва с писма, които да праща с търговците, тръгнали за Валедо. На третия ден след пристигането им един капитан от армията на цар Бадир прати да го повикат. Това беше организирана и дисциплинирана армия, въпреки цялата си разнородност. Бяха го забелязали в мига, в който тримата минаваха през портата. Конят и бронята, които си беше спечелил при Орвила, бяха прекалено добри, за да останат незабелязани. След като го разпитаха подробно, бързо го назначиха на заплата и го зачислиха в една от ротите. А няколко дни по-късно му разрешиха да напусне казармите и да живее при Джехане и Велас в Киндатския квартал, което го изненада. В Естерен подобно нещо не би могло да се случи.
Причината беше положението на Джехане. Тя беше представена незабавно в двора, след което царят и неговият знаменит киндатски министър Мазур бен Аврен я поканиха да заеме мястото си сред останалите дворцови лекари. Официалното й положение в двореца, както в Рагоса, така и навсякъде, където би пожелала да отиде, беше свързано с известни привилегии.
Това не попречи на Алвар да се замеси в три свади, за които не беше виновен той, още през първите две седмици, след като напусна казармите. Навсякъде беше така — войниците си имаха свои норми, каквото и да се казваше в царските укази, и онези, които се ползваха от особени привилегии, трябваше да си ги заслужат.
И Алвар се биеше. Не до смърт — това беше забранено в този град на наемници, — но успя да рани двама души и самият той беше ранен в дясната ръка, което за кратко притесни Джехане. Раната си струваше дори само заради нейната загриженост. Алвар не се боеше от рани и белези — той беше войник и това беше неизбежно. Освен това в Рагоса всички знаеха, че е от дружината на Родриго Белмонте, и той се биеше със съзнанието, че защитава честта на своите хора и превъзходството им над всички останали. Тази роля никак не беше лека за сам човек, но Алвар я изпълняваше достойно и с чувство за отговорност.
Докато в самия край на есента не се появи самият сер Родриго на черния си жребец, със своите сто и петдесет войници и търговеца на коприна, а знамената на Белмонте и Валедо се вееха и плющяха на вятъра.
Сега всичко се промени. Промените бяха навсякъде.
— Свети боже! — изкудкудяка ужасен Лаин Нунес, когато Алвар се изправи пред тях да докладва. — Погледнете го само! Момчето дойде тук и стана неверник! Какво ще кажа на горкия му баща?
Капитана огледа одеждите на Алвар развеселен и каза само:
— Получих три доклада. Явно си се представил добре тук. Кажи ми как те раниха и къде си сбъркал, та следващия път да се поправиш.
Засмян до ушите и въодушевен, сякаш беше пил чисто вино, Алвар започна да разказва.
А малко по-късно, докато бързаше през пазарния площад да намери Джехане и да й разкаже за събитията през деня, усещаше, че го познават, завиждат му и дори малко се боят от него.
Вече, никой не го предизвикваше на дуели. Знаменитият сер Родриго от Валедо, изгнаникът, беше сключил договор с цар Бадир, според който на цялата му дружина беше платено за една година напред. Това беше нещо почти нечувано.