Портата на дявола
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Портата на дявола». Краткое содержание книги:
– Да, и знаем как да се обличаме, за да не мръзнем – с няколко ката дрехи и кожени шапки. Не си ли скрил някоя тук, а?
Той се засмя, представи си я с огромна кожена шапка на главата.
– Наведи се напред. Притисни се към мен и ме обгърни с ръце.
– Надявах се да го кажеш – отвърна тя.
След миг вече беше притисната към него, ръцете ѝ обгръщаха кръста му. Беше много по-топло и по-приятно така.
Продължиха през последния проход в планината, като гледаха как Вила ду Порту се разгръща пред тях. Градът имаше около петдесет хиляди жители, но в момента им приличаше на мегаполис.
– Къде ще кацнем? – попита Катерина.
Кърт мислеше по този въпрос през целия път дотук. Утралекият самолет имаше нужда от дълга шейсет метра писта, за да кацне и да спре. През деня щяха да открият поне петдесет места за безопасно приземяване, но през нощта не всичко беше осветено. Можеше, докато се спуска към нещо, което смята за равна поляна или пък открито пространство, да налети на телефонен стълб, на къща или на дървета.
Трябваше да кацнат на осветена площ. Единственият проблем беше, че над повечето от осветените площи се простираха електрически кабели. И тогава Кърт забеляза гледка, която му се стори така великолепна, сякаш виждаше светлините на писта на летище „Кенеди”. Открито футболно игрище, осветено за нощен мач.
Сто метра гладка, затревена площ, без никакви кабели, които да препречват пътя му. Идеално! Той се насочи натам, като се спусна леко. Откъм океана идваше насрещен вятър и Кърт трябваше да наклони малкия самолет на трийсет градуса, за да не бъде отвят към вътрешността на острова.
След сто и петдесет метра видя тълпа около игрището, но нямаше играчи на полето. Катерина се притисна по-силно към него.
– Ръцете ще ми трябват – отбеляза той.
– Съжалявам. Не обичам да летя. Особено мразя излитането и кацането.
– Не се притеснявай. Това ще е лесна работа.
Не мина и минута, след като каза това, и пожела да си беше държал устата затворена. Играчите излизаха на полето, може би мачът започваше или пък беше началото на второто полувреме.
Той и Катерина бяха на трийсет метра над тях и на деветдесет метра от края на игрището. Сигурно вече ги чуваха. Разбира се, да чуеш самолет не беше точно повод да хукнеш да се спасяваш. Кърт предположи, че това ще се промени след няколко секунди.
Двигателят започна да кашля и да прекъсва.
– Горивото ни свършва – каза той.
– Просто кацай! – извика тя в отговор.
Той продължи напред, много му се щеше проклетото нещо да имаше клаксон.
– Жалко, че не си взех вувузела! – извика той.
Видя как играчите си стискат ръцете, а реферът стои в центъра на игрището с крак върху топката, готов да надуе свирката. Двигателят на самолета изпърпори отново и Кърт насочи носа надолу, за да набере скорост. Перката се завъртя по-бързо и той видя как футболистите поглеждат към него. Тълпата също се извърна.
Той профуча над зрителите и някакъв пилон или нещо подобно, което не бе забелязал, удари дясното крило. Рамката се огъна, дясната страна увисна и Кърт веднага изви вляво.
Играчите се затичаха към страничните линии, когато пърпорещото самолетче се снижи към осветеното игрище. Докосна земята и подскочи. Замалко да се превърти през носа, но Кърт коригира веднага и колелата твърдо поеха през средата на игрището, право към централната линия.
Посегна към спирачката, дръпна я и почувства как малкият самолет се плъзга по мократа трева. Един последен играч изтича пред тях, а самолетът се заби във вратата в другия край на полето.
Мрежата се уви около тях, перката замря, а малката машина най-сетне спря.
Кърт погледна нагоре и назад. Тълпата, играчите, съдията, всички се взираха в тях онемели от изумление. Гледаха него, после Катерина, накрая съдията. За секунда той не предприе нищо, после бавно вдигна ръка, наду свирката и извика:
– Гооооооооооол!
Тълпата закрещя, всички вдигнаха ръце, сякаш ставаха свидетели на триумф и мъничкият Вила ду Порту бе спечелил с този гол Световната купа. След малко играчите се втурнаха към Катерина и Кърт, смееха се, аплодираха и щом освободиха самолетчето от мрежата, го повлякоха към центъра на игрището.
Там помогнаха на Катерина да слезе от кабината, като междувременно се възхищаваха на формите ѝ. Съдията помогна на Кърт, после всички ги придружиха през полето до страничната линия.
Кърт обясняваше своята версия за случилото се и обещаваше да плати щетите, като обещаваше, че собственикът на самолетчето ще дойде за него на другия ден.