Град на паднали ангели

Изглеждаше по-зле, отколкото всъщност беше. Още не знаеш как да се храниш от хора, така

че не беше загубила много кръв. Хванах й такси. Тя не помни нищо. Мисли, че е припаднала

пред теб и се чувства неловко.

Саймън знаеше, че трябва да благодари на Джордан, но не можа да каже нищо.

— Ти си Джордан — каза той. — Бившият приятел на Мая. Онзи, който я е превърнал във

върколак.

Вече бяха на „Кенмеър”; Саймън зави на север, нагоре по „Боуъри” с евтините хотели и

осветените магазини.

— Да — каза Джордан накрая. — Кайл е фамилията ми. Започнах да се наричам така, когато

станах претор.

— Тя щеше да те убие, ако Изабел я беше оставила.

— Има пълното право да ме убие, ако поиска — отвърна Джордан и млъкна. Не проговори и

когато Саймън паркира, и заизкачваха стълбите към апартамента. Беше влязъл в стаята си,

без да свали окървавеното си яке и беше тряснал вратата.

Саймън беше събрал нещата си в раницата и щеше да си тръгне, но се разколеба. Все още не

знаеше защо, но вместо да излезе, пусна раницата си до вратата, седна във фотьойла и остана

там цялата нощ.

Искаше му се да се обади на Клеъри, но беше прекалено рано, а и Изабел беше казала, че тя и

Джейс са си тръгнали заедно — не му харесваше мисълта да ги прекъсне в неудобен момент.

Чудеше се как е майка му. Ако го беше видяла снощи с Морийн, щеше съвсем да се убеди, че

той е чудовище. Може би така и беше.

Вдигна поглед, когато вратата на Джордан се отвори и той излезе. Беше бос и със същите

дънки и тениска от предния ден. Раните на гърлото му бяха заздравели до червени линии.

Погледна Саймън. Зелените му очи, обикновено светли и весели, сега бяха потъмнели.

— Мислех, че си си тръгнал — каза той.

— Щях — отвърна Саймън. — Но после реших, че трябва да ти дам шанс да обясниш.

— Няма какво да обяснявам — Джордан се затътри към кухнята и започна да рови в едно

чекмедже, докато не намери филтър за кафе. — Каквото и да е казала Мая за мен, сигурен

съм, че е било истина.

— Тя каза, че си я удрял.

Джордан замръзна в кухнята. Погледна към филтъра, сякаш не беше сигурен за какво му е.

— Каза, че сте излизали месеци наред и всичко е било чудесно — продължи Саймън. —

После си станал жесток и ревнив. Когато повдигнала въпроса, ти си я ударил. Скъсала с теб, а докато се прибирала една вечер, нещо я нападнало и едва не я убило. А ти… ти си изчезнал

от града. Без да се извиниш, без да обясниш.

Джордан остави филтъра на плота.

— Как е попаднала тук? Как е намерила глутницата на Люк Гароуей?

Саймън поклати глава.

— Скочила на един влак за Ню Йорк и ги издирила. Мая знае как да оцелява. Не позволила

онова, което си й причинил, да я съсипе. Повечето хора биха се пречупили.

— Ти затова ли остана? — попита Джордан. — Да ми кажеш, че съм копеле? Защото това го

знам.

— Останах — каза Саймън, — заради онова, което направих снощи. Ако бях разбрал за теб

вчера, щях да си тръгна. Но след онова с Морийн… — той прехапа устната си. — Мислех, че