Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
Само че ако намереше липсващото парче. То беше ключът. Ласаж и онази Мъдрей държаха бъдещето му в ръцете си. Къде бяха? Какво крояха? Колко знаеха?
Отначало се беше изплашил, че ще занесат парчето право при властите. Фактът, че не го бяха направили, беше източник както на облекчение, така и на тревога. Облекчение, защото означаваше, че все още има шанс да си го върне. Тревога, защото означаваше, че някой от тях можеше да е решил да се състезава за плячката.
Вече се страхуваше точно от това. Времето привършваше, както беше казал Саиф ал-Таар. Не можеха да чакат вечно. Колкото повече парчето стоеше у тях, толкова повече нарастваха шансовете плячката да му се изплъзне от ръцете. Всичките му надежди, всичките му мечти…
— Какво правиш? — измърмори на себе си. — Какво правиш, да ти го начукам?
Наблизо прозвуча неодобрително мърморене. Той вдигна глава и видя, че скандинавската двойка го гледа.
— Да? — изръмжа той. — Какво има?
Те припряно платиха и излязоха.
Кафето му пристигна и той започна да го сърба, загледан в хълмовете на Тива, кафяви и масивни на фона на бледосинята възглавница на небето.
Онова, което не разбираше, беше как Ласаж и момичето, ако имаха намерение да преследват плячката сами, щяха да го направят само с един фрагмент. Естествено Ласаж беше един от най-добрите археолози тук. Възможно беше да разгадае всичко само от едно-единствено парче. Но Дравич се съмняваше. Щеше да им трябва нещо повече. И за да го получат, трябваше да дойдат в Луксор. Затова стоеше и ги чакаше тук, а не в Кайро. Ако се покажеха някъде, щеше да е тук. Сигурен беше. Въпрос на време. С каквото естествено почти не разполагаше.
Той допи кафето, бръкна в джоба си и извади пура, дълга и дебела. Размачка я между палеца и показалеца си, наслаждавайки се на пукането на изсушените тютюневи листа, лапна я и я запали. Топлата ласка на дима го успокои и повдигна настроението му. Той протегна крака и се замисли за онази Мъдрей, за тялото й — за стройните й бедра, за стегнатия бюст, за високия задник. За нещата, които би искал да прави с нея. Нещата, които щеше да направи. Мисълта го накара да измърка от удоволствие. Нещо, което тя определено нямаше да прави, заемеше ли се с нея. Той погледна издутината на панталона си и избухна в смях.
23
Кайро
Магазинът на Икбар се намираше на една тясна уличка близо до „Шария ал-Муиз“, претъпкана с народ пешеходна улица, която минаваше като артерия през сърцето на Ислямския квартал на Кайро. На Халифа му беше нужно известно време да я открие и още повече време, за да открие магазина, чиято фасада беше закрита от мръсна стоманена ролетка — и освен това беше почти закрит от една сергия за ядки и сладкиши.
Накрая все пак го намери, вдигна ролетката, отключи и влезе. Над главата му дръннаха звънчета.
Вътре беше претрупано и мрачно, целите стени бяха в рафтове, отрупани с антикварни вехтории и купчини месингови лампи, мебели и други сортирани предмети, накамарени в ъглите. От стените го гледаха дървени маски; от тавана висеше препарирана птица. Миришеше на кожа, стар метал и, така му се струваше на Халифа, на смърт.
Той се огледа, изчака очите му да свикнат с тъмнината и пристъпи към тезгяха, където част от пода беше очертана с тебешир и по дъските имаше тъмнокафяви петна от кръвта на Икбар. Няколко по-малки тебеширени кръгчета, наобиколили по-големия като луни край планета, бележеха следите от пухкавата сива пепел от пура. Той се наведе, пипна една, след което се изправи и заобиколи тезгяха.
Не хранеше надежда да намери кой знае какво. Ако, както подозираше, Икбар беше купил някакви антики от Наяр, най-вероятно беше те да са се продали или да са били взети от онези, които го бяха убили. Дори да имаше нещо, се съмняваше, че ще го намери. Търговците на антики в Кайро бяха всеизвестни с изобретателността, с която криеха ценностите си. И все пак си струваше да поогледа.
Отвори няколко чекмеджета и претърси съдържанието им. Надигна голямото огледало на едната стена с надеждата, че зад него може да има сейф, но нямаше. Мина покрай два стари плетени коша, влезе в стаичката зад магазина и щракна лампата.