Спомен за светлина

Последните Заседателки най-сетне яхнаха конете си и се строиха до нея. Жадна да тръгне напред, но без да смее да го издаде, Егвийн бавно подкара към мястото на срещата. Войниците на Брин се притекоха и оформиха ескорт от тъпчещи в крак ботуши и високо вдигнати пики. Белите им табарди бяха извезани с Пламъка на Тар Валон, но не засенчваха Айез Седай. Строят им от двете страни всъщност само подчертаваше жените в средата. Други армии разчитаха на силата на оръжието. Бялата кула имаше нещо по-добро.

Всяка армия се стичаше на мястото на срещата в центъра на полето, където Ранд бе заповядал да не се вдигат никакви палатки. Толкова много армии, събрани на съвършен за атака терен. Дано само да не станеше някоя голяма беля.

Елейн първа даде пример, като остави ядрото на военната си сила на средата на пътя и продължи с по-малка охрана от стотина мъже. Егвийн направи същото. Други водачи започнаха да се стичат напред, а свитите им оставаха назад в голям кръг около централното поле.

Слънчевата светлина грейна над Егвийн, щом подкара към центъра. Не можеше да не забележи големия съвършен кръг в облаците над полето. Ранд наистина въздействаше на нещата по странни начини. Не му беше нужно да се обяви, че е тук, нито му трябваше знаме. Облаците се отдръпваха и слънчевата светлина блясваше, когато бе наблизо.

Но като че ли все още не беше стигнал до центъра. Като се доближи до Елейн, Егвийн й каза, не за първи път:

- Съжалявам, Елейн.

Погледът на златокосата жена остана вперен напред.

- Градът е изгубен, но градът не е държавата. Трябва да направим това събиране, но да го направим бързо, за да мога да се върна в Андор. Къде е Ранд?

- Бави се - каза Егвийн. - Винаги си е бил такъв.

- Говорих с Авиенда. - Конят на Елейн се размърда й изпръхтя. - Прекара последната нощ с него, но не й е казал какво възнамерява да направи днес.

- Споменал е за искания - каза Егвийн, докато гледаше събиращите се владетели и кортежите им. Дарлин Сиснера, кралят на Тийр, беше първи. Щеше да подкрепи нея, при все че дължеше короната си на Ранд. Сеанчанската заплаха все още го безпокоеше дълбоко. Беше на средна възраст, с тъмна островърха брада и не беше особено чаровен, но беше сдържан и уверен в себе си. Поклони й се от гърба на коня и тя протегна ръката си с пръстена.

Той се поколеба, а после слезе от коня и се приближи. Сведе глава и целуна пръстена.

- Светлината да ви освети, Майко.

- Радвам се, че те виждам тук, Дарлин.

- Стига да държите на обещанието си. Портали до отечеството ми, ако моментът го наложи.

- Ще бъде.

Той се поклони отново и изгледа накриво приближаващия се към Егвийн мъж от другата страна. Грегорин, стюард на Иллиан, беше равен на Дарлин в много отношения… но не всички. Ранд беше обявил Дарлин за стюард на Иллиан, но Висшите лордове го бяха помолили да го коронова за крал. Грегорин оставаше просто стюард. Високият мъж беше отслабнал напоследък, закръгленото му лице - с обичайната иллианска брада - изглеждаше изпито. Не изчака подканата на Егвийн, а скочи от коня си, сграбчи ръката й и целуна пръстена след дълбок поклон.