Богинята на светлината

— Аполоне? Слушаш ли ме? Попитах какво смяташ да правиш довечера.

— Не знам! — стените блеснаха заплашително и богът на светлината едва успя да обуздае обзелото го чувство на безсилие. — Ще я заведа на вечеря. Тя помоли да я заведа на вечеря, нали чу!

Гладкото чело на Артемида се набръчка, докато мислеше за казаното от Памела.

— „Закускус Максимус“? Що за име е това?

— Лошо.

— Продължавам да мисля, че трябва да я доведеш тук тази вечер. Ухажвай я на Олимп, в своя собствен храм. Има ли нещо по-романтично от това?

— Артемида, вече ти обясних, че отказвам да използвам силите си, за да спечеля любовта й.

— Тогава не ги използвай, инат такъв! Но това е твоят дом и със сигурност е много по-красив от всичко, което Вегас може да предложи.

Аполон се замисли над думите на сестра си.

— Тя определено цени древната архитектура…

— Значи — доведи я тук. Кажи й, че е специална част от Цезар Палас. Поне ще имаш спокойствие и интимност.

— Предполагам, че бих могъл да използвам силите си само толкова, колкото да замъгля сетивата й, докато минаваме през портала.

— После я пренеси тук бързо, преди някой от останалите дванайсет да я е зърнал.

Аполон започваше да харесва идеята.

— А и няма да се тревожа за инциденти, метални чудовища или нещо друго от съвременния свят… Мога да се концентрирам върху това да я убедя в любовта си.

Той много искаше да покаже на Памела своя дом — макар да не можеше все още да й каже, че това е домът му — и да види как тя ще реагира на красотата му.

— Аз лично ще осигуря храната и моите прислужници ще ви обслужват. На нимфите не може да се разчита.

— Отлично! — каза Аполон. — Погрижи се да им напомниш да не ме наричат Аполон.

— Да, да, прислужниците ми ще продължат играта ти, Феб.

— Задължен съм ти, Диана — каза той и се усмихна.

Тя отвърна на усмивката му, мислейки си колко красив е брат й. Памела няма да може да му устои, особено ако самата Артемида е замесена — а тя ще се погрижи да бъде.

— Значи решено. Има много неща, които трябва да приготвя, времето е малко. До зазоряване Памела трябва да бъде върната във Вегас. Да се надяваме — напълно влюбена във Феб — каза Артемида. После плесна два пъти с ръце и извика с властния глас на олимпийската Ловджийка — Прислужници мои, елате!

Преди да е отлетял и миг, дванайсет прекрасни млади жени се появиха в облак от блестящ сребърен прах.

— Дами, брат ми има нужда от помощта ни. Ето какво трябва да направим…

Аполон наблюдаваше суматохата, докато накрая сестра му го изпъди от стаята, като му напомни, че е време да се срещне с любовницата си. Богът на светлината се усмихна, докато се приготвяше. Щеше да доведе своята истинска любов в дома си. Щеше да я ухажва и обича там, където се чувства най-удобно. Памела щеше да види, че няма нужда да се страхува, че ще бъде наранена отново. На безопасно място в неговото царство, той беше убеден, че нищо не може да се обърка.