Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)

— По-скоро бих взривил линията — каза Риърдън със стиснати до бяло устни.

— Тогава защо не го направите, господин Риърдън? От трите типа хора, които описах — кои са унищожавали до днес и кои използват линията ви?

Те чуха далечния метален пулс на завода в дългото мълчание.

— Онова, което описах последно — каза Франсиско — е всеки човек, който претендира, че има право дори и върху една стотинка, която е спечелена с усилията на друг човек.

Риърдън не отговори, гледаше отражението на неоновия надпис върху тъмните прозорци в далечината.

— За вас е гордост да не поставяте граници на издръжливостта си, господин Риърдън, защото мислите, че постъпвате правилно. Ами ако не е така? Ако поставяте добродетелите си в служба на злото и им позволявате да станат инструмент на разрушението на всичко, което обичате, уважавате и на което се възхищавате? Защо не поддържате ценностния си кодекс сред хората, както го правите сред пещите? Вие, който не бихте позволили и един процент примеси в металната сплав — какво сте допуснали в моралния си кодекс?

Риърдън стоеше напълно неподвижно, чуваше думите в съзнанието си като равномерен шум от стъпки по пътеката, която търсеше, думите бяха: съгласието на жертвата.

— Вие, който никога не бихте се предали на природните трудности, а бихте започнали да ги подчинявате и да ги поставяте в услуга на своята радост и комфорт — на какво сте се предали в човешките ръце? Вие, който знаете от работата си, че човек бива наказван само когато греши, какво сте готов да понесете и заради какво? През целия си живот сте слушали порицания, и то не заради недостатъците ви, а заради най-големите ви добродетели. Мразили са ви не заради грешките ви, а заради достиженията ви. Осмивали са ви заради всички качества на характера, които са най-голямата ви гордост. Наричали са ви себичен заради куража да действате съгласно собствената си преценка и да понесете изключителната отговорност за живота си. Наричали са ви надменен заради независимия ви ум. Наричали са ви жесток заради непреклонната ви почтеност. Наричали са ви антисоциален заради погледа ви, който ви е накарал да рискувате да тръгнете по неоткрити пътища. Наричали са ви безмилостен заради силата и самодисциплината, с които преследвате целта си. Наричали са ви алчен заради величавата ви сила да създавате богатство. Вие, който сте изразходвали немислимо количество енергия, сте наричан паразит. Вие, който създадохте изобилие там, където имаше само пустиня и безпомощни, умиращи от глад хора, бяхте наречен обирджия. Вие, който позволихте всички те да живеят, бяхте наречен експлоататор. Вие, най-чистият и морален човек сред тях, станахте мишена на подигравки като „вулгарен материалист“. Спряхте ли се, за да ги попитате — с какво право? По какъв кодекс? По какъв стандарт? Не, понесохте всичко и продължихте да мълчите. Преклонихте се пред техния кодекс и никога не подкрепихте собствения си. Знаехте какъв съвършен морал е необходим, за да се произведе и един пирон, но ги оставихте да ви заклеймяват като неморален. Знаехте, че човек има нужда от възможно най-стриктен кодекс от ценности, за да се справи с природата, но мислехте, че нямате нужда от такъв кодекс, за да се справите с хората. Оставихте най-смъртоносното оръжие в ръцете на враговете си, оръжие, за което никога не сте подозирали, което никога не сте разбирали. Техният морален кодекс е тяхното оръжие. Запитайте се колко дълбоко и по колко ужасни начини сте го приели. Запитайте се какво прави моралният кодекс с живота на човека и защо той не може да съществува без него, и какво ще се случи, ако приеме погрешен стандарт, според който злото е добро. Да ви казвам ли защо сте привлечен от мен, въпреки че смятате, че трябва да ме осъждате? Защото аз съм първият човек, който ви дава онова, което целият свят ви дължи, и което трябваше да изискате от всички хора, преди да си имате работа с тях: морално одобрение.