Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Какво искате да кажете?
— Преценили сте всяка тухла в това място съобразно стойността й спрямо целта да се произвежда стомана. Бяхте ли толкова стриктен и за целта, която вашата работа и стоманата ви обслужват? Какво искате да постигнете, като отдавате живота си на производството на стомана? По какъв стандарт на ценностите преценявате дните си? Например защо прекарахте десет години в изтощителни усилия, за да произведете риърдъновия метал?
Риърдън отклони поглед, а лекото изгърбване на раменете му беше като въздишка на облекчение и разочарование:
— Ако ме питате това, значи няма да разберете.
— Ако ви кажа, че аз разбирам, а вие не — ще ме изхвърлите ли оттук?
— Така или иначе трябваше да ви изхвърля оттук, така че давайте, кажете какво имате предвид.
— Гордеете ли се с релсите за линията „Джон Голт“?
— Да.
— Защо?
— Защото това са най-добрите релси, правени някога.
— Защо ги изработихте?
— За да правя пари.
— Има много по-лесни начини да правите пари. Защо избрахте най-трудния?
— Казахте го в речта си на сватбата на Тагарт: за да разменя най-доброто си усилие срещу най-доброто усилие на другите.
— Ако това беше целта ви, постигнахте ли я?
Един миг изчезна в тежко мълчание.
— Не — каза Риърдън.
— Направихте ли пари?
— Не.
— Когато напрягате енергията си до краен предел, за да произведете най-доброто, очаквате ли да ви наградят или да ви накажат?
Риърдън не отговори.
— По всеки стандарт на приличието, на честта, на справедливостта, който познавате — убеден ли сте, че трябваше да бъдете награден за това?
— Да — тихо каза Риърдън.
— И ако вместо това са ви наказали — що за кодекс сте възприели?
Риърдън не отговори.
— Общоприето мнение е — каза Франсиско, — че живеенето в човешко общество прави живота много по-лесен и безопасен, отколкото ако се остави човека да се бори сам с природата на пустинен остров. Значи, където има и един човек, който се нуждае или използва метал по какъвто и да е начин — риърдъновият метал е направил живота му по-лесен. Това направи ли и вашия по-лесен?
— Не — тихо каза Риърдън.
— А остана ли животът ви такъв, какъвто беше, преди да произведете метала?
— Не — каза Риърдън, думата заглъхна, сякаш беше прерязал мисълта, която я последва.
Гласът на Франсиско го шибна внезапно, като команда:
— Кажете го!
— Направи го по-труден — безизразно каза Риърдън.
— Когато се чувствахте горд за релсите по линията „Джон Голт“ — каза Франсиско, а отмереният ритъм на гласа му придаваше безмилостна яснота на думите му, — за какви хора си мислехте? Искахте ли тази линия да бъде използвана от хора, равни на вас — гиганти на производствената енергия, като Елис Уайът, на които да помогне да постигат все по-високи и по-високи, собствени цели?
— Да — с готовност каза Риърдън.
— Искахте ли да видите как я използват хора, които не могат да се равняват със силата на вашия ум, но които ще са ви равни по морал, хора като Еди Уилърс, които никога не биха открили вашия метал, но които ще дадат най-доброто от себе си, ще работят упорито като вас, ще живеят с плода на усилията си и, пътувайки по вашите релси, ще благодарят мълчаливо на човека, който им е дал повече, отколкото те са могли да му дадат?
— Да — меко каза Риърдън.
— Искахте ли да видите как я използват хленчещи негодници, които никога не са правили и най-малкото усилие, които не притежават способности и за това да бъдат прости писари, но искат дохода на президенти на компания, които подскачат от провал към провал и очакват вие да плащате сметките им, които смятат желанията си за равни на вашата работа и считат, че нуждата им заслужава по-голяма награда от вашите усилия, които искат да им служите, които искат това да бъде целта на живота ви, които искат вашата сила да бъде безгласна, безправна, незаплатена, останала без награда, роб на тяхната немощ, които твърдят, че сте роден за робство заради гения си, докато те са родени да управляват заради благото на некомпетентността, че вие трябва само да давате, а те — само да взимат, че вие трябва да произвеждате, те — да консумират, че на вас не бива да ви се плаща, нито телом, нито духом, нито с богатство, нито с признание, нито с уважение, нито с благодарност, така че те да могат да пътуват по вашите релси, да ви се подиграват и да ви проклинат, тъй като не ви дължат нищо, дори и усилието да свалят шапките си, за които вие сте платили? Това ли искате? Бихте ли се чувствали горд?