Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Защото знам и ми пука, господин Риърдън. Аз съм единственият такъв човек наоколо.
— Защо да ви пука? И защо да имам нужда от помощта ви тази вечер?
— Защото не е лесно да трябва да прокълнеш човека, който е значел най-много за теб.
— Не бих ви проклинал, ако просто стояхте по-далеч от мен.
Очите на Франсиско се разшириха малко, след това той леко се усмихна и каза:
— Говорех за господин Данагър.
За миг Риърдън изглеждаше така, сякаш иска да зашлеви собственото си лице, след това се засмя меко и каза:
— Добре. Седнете.
Изчака да види какво предимство ще извлече Франсиско сега, но той просто му се подчини мълчаливо, с усмивка, която изглеждаше странно момчешка: едновременно победоносна и благодарна.
— Не осъждам Кен Данагър — каза Риърдън.
— Така ли? — двете думи сякаш бяха произнесени с еднакво ударение — много спокойно, почти внимателно, без следа от усмивка по лицето на Франсиско.
— Не. Не се опитвам да определям колко трябва да може да понесе човек. Ако се е пречупил, не е моя работа да го съдя.
— Ако се е пречупил?
— А не е ли така?
Франсиско се облегна назад, усмивката му се възвърна, но не беше щастлива усмивка.
— Какво ще ви причини изчезването му?
— Просто ще трябва да работя малко по-усилено.
Франсиско погледна стоманената стрела, очертана с черни линии на фона на червената мъгла зад прозореца, и каза, сочейки я:
— Всяка една от тези греди има граница на товара, който може да понесе. Каква е вашата?
Риърдън се засмя.
— От това ли се боите? За това ли дойдохте? Боите се, че ще се пречупя? Искахте да ме спасите, както Дагни Тагарт искаше да спаси Кен Данагър? Тя се опита да го стигне навреме, но не успя.
— Така ли? Не знаех. Госпожица Тагарт и аз сме на различни мнения за много неща.
— Не се притеснявайте. Няма да изчезна. Нека всички се предадат и да спрат да работят. Аз няма. Не знам какви са границите ми и не ме интересува. Единственото, което ми е необходимо да знам, е, че не мога да бъда спрян.
— Всеки човек може да бъде спрян, господин Риърдън.
— Как?
— Достатъчно е да се знае коя е движещата му сила.
— И каква е тя?
— Вие трябва да знаете, господин Риърдън. Вие сте един от последните морални хора, останали на света.
Риърдън се засмя горчиво.
— Наричали са ме как ли не, само не и така. И освен това грешите. Нямате представа колко.
— Сигурен ли сте?
— Би трябвало да знам. Морал? Какво, за Бога, ви накара да го кажете?
Франсиско посочи завода през прозореца.
— Това.
Дълго време Риърдън го гледаше неподвижно, след това само попита:
— Какво искате да кажете?
— Ако искате да видите един абстрактен принцип, какъвто например е моралното действие, в материална форма — ето го. Погледнете го, господин Риърдън. Всяка греда, всяка тръба, жица и клапа са били положени тук по избор, в отговор на въпроса: правилно или грешно? Трябвало е да избирате правилното, трябвало е да избирате най-доброто, което познавате — най-доброто за целта си, която е да правите стомана — а след това да продължите и да разширите познанията си, и да правите нещата по-добре и все по-добре, като целта ви е единственият ви стойностен стандарт. Трябвало е да действате по собствената си преценка, трябвало е да имате способността да съдите, куража да изтърпите присъдата на разума си, както и най-чистата, най-безмилостната отдаденост на правилото, че трябва да се прави само правилното, най-доброто, възможно най-доброто, което можете да изстискате от себе си. Нищо не може да ви накара да действате противно на преценката си, и бихте отхвърлили като заблуден — като лош — всеки човек, който се опитва да ви каже, че най-добрият начин да загреете пещ е да я напълните с лед. Милиони хора, цяла нация, не можаха да ви спрат да произведете риърдъновия метал, защото знаехте за отличната му стойност и имахте силата, което това знание дава. Но онова, за което се чудя, господин Риърдън, е защо живеете по един кодекс от принципи, когато става въпрос за природата, и по друг, когато става въпрос за хората?
Очите на Риърдън бяха приковани в него толкова съсредоточено, че въпросът му дойде бавно, сякаш усилието да бъде произнесен щеше да го разсее:
— Какво искате да кажете?
— Защо не се придържате към целта на живота си толкова ясно и твърдо, колкото го правите с целта на завода си?