Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Темпър се изпъчи, когато от входа на палатката излязоха офицери.
— Ето ги, идват.
Дасем пристъпи навън, стиснал под мишница шлема си, украсен с конски пера. Другите четирима воини от Меча го пресрещнаха. Наблизо бяха строени неколцина войници, които веднага се провикнаха „Да живее Мечът!“. Дасем вдигна ръка в отговор. След това от палатката излязоха четирима от магьосническия арсенал на армията: старият А’Каронис, опрял се на жезъл, по-висок от него; огромният Бедуриан15; жената Найтчил и ниският, плешив, ходещ пън на име Хеърлок.
Пойнт промърмори:
— Иска ми се старото страшилище да беше тук. Той знаеше как да държи юздите на онази кучка.
Темпър изсумтя в съгласие. Онази кучка Въслата бе останала в палатката. Талийски и фаларански Под-Юмруци и командири излязоха през процепа в плата и се насочиха към постовете си. По пътя си разпращаха вестоносци с най-новите заповеди. Иззад стените на града прозвучаха далечни рогове, обявяващи тревога. След едно последно нападение, обвито в облак от прах, Ю’Гатанската конница хвърли копията си и се изтегли.
Офанзивата продължи целия ден. Ревът на битката се издигаше и спускаше, докато фланговите командири търсеха слабости в защитните линии. Горчив дим и миризма на изгорена плът заливаха Темпър от всички страни, докато той гледаше как А’Каронис обсипва крепостните стени с пламъци, но само, за да бъде отблъснат от това, което бе останало от Свещения Фалад. Наредени около Дасем, Имперски Меч и командир на Имперските сили, Темпър и неговите другари чакаха в безмилостната жега мига, в който Мечът щеше да излезе на бойното поле. Бързоходци сновяха насам-натам, носейки информация на Дасем и предавайки неговите заповеди. Отряд саботьори изплуваха от пясъчния вихър. Бяха целите покрити с мръсотия, но се хилеха. Поздравиха Дасем. Бяха успели да намерят слабо място в защитните линии.
Бавно, стъпка по стъпка, редовната пехота напредваше. Изкатериха първия склон на най-ниската тераса, за да достигнат първия пръстен от крепостни стени. Тук Имперските сапьори бяха свършили работата си — бяха подкопали и взривили големи раздели от стената. Всяка нощ се строяха бариери от бъчви и трупи и всеки ден малазанците ги рушаха. Темпър се покатери на една обсадна рампа и изчисли, че всяка стъпка нагоре по прашния склон костваше живота на хиляда войници. Всичко бе скрито под непроницаем червеникав облак от прах. Приглушени крясъци и гръмовният тропот на оръжия долитаха до него през поривите на вятъра.
Темпър разгледа следващите укрепления, които не бяха нищо повече от натрупани тухли от кал, изпечени на слънцето. Защо точно тук, в тази жалка провинция? Защо именно тук се бяха събрали оцелелите от бунтовническите армии и последните няколко новоназначени Фалади? Пленниците се прехласваха по невероятната античност на мястото и го наричаха скрит родоначалник на самите Свещени Градове. Удобно твърдение, особено при положение, че всички останали крепости бяха завладени. Но също така и тъжно свидетелство за това колко ниско бе паднала тази някога горда цивилизация. Последните отчаяни гърчове на един победен народ.
Дасем направи знак на корпуса си и вестоносците спряха да идват; беше оставил битката в ръцете на под-командирите от Трета Армия: Амарон, Кос и Уискиджак.
Темпър се приближи.
— Значи това е последната?
Дасем се обърна и тъмните му очи омекнаха.
— Да. Последната.
Темпър се замисли за всички слухове, които бе чул напоследък — за Обети и Клетви, положени пред самия Гугла. Той събра сили и рече:
— Не можеш просто да се оттеглиш.
Дасем изтупа прахта от дългата си туника с цвят на бургундско вино, примесено със светло сиво и с Имперския скиптър, извезан на гърдите.
— Това е най-малката ми тревога, Темпър. Има много други, които изгарят от желание да вършат тази работа. Дамата знае, че направо са се наредили на опашка.
— Не може да е толкова лесно.
— Лесно! — възкликна Първият Меч и черните му очи проблеснаха. Темпър отстъпи крачка назад. Дасем поклати глава и потърка очите си, сякаш за да изтрие някакво ужасно видение. Дългата му черна коса, сплетена и завързана за врата, плющеше на вятъра като перото от конски косми върху шлема под мишницата му. Той заслони очите си с ръка, за да види как вървеше битката.
15
Отговаря на описанието на теломският Върховен маг Белурдан, разминаването в името за мен е загадка. — Бел. Dave