Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Направил е грешка — прошепна той.
Темпър се зачуди дали Дасем бе целял думите му да бъдат чути.
— Всичко, което някога е имало значение за мен, ми беше отнето. Нямам нищо за губене…
Въпреки че му се искаше да разтърси командира си за раменете и да изкрещи в лицето му „А душата ти, Дасем?“, Темпър не каза нищо.
Той съзнаваше, че бе стигнал толкова далече с въпросите си, колкото смееше и бе получил всичко, което този мъж бе готов да му даде. Освен това какво знаеше той за договори, сключени от името на дядо му? Или за неясните цели на Гуглата?
Когато малазанските наборници от Трета Армия достигнаха следващото ниво на укрепленията, денят бе огласен от мощен възторжен рев, идващ от хиляди гърла.
— Съвсем скоро. Съвсем скоро ще видим Сърджън — рече тихо Дасем. Устните му се дръпнаха и оголиха зъбите, чертите му се изопнаха, а очите му засияха като запалени. Въпреки че войниците, изправени срещу тях, се сражаваха на страната на врага, Темпър ги съжаляваше. Дасем надяна шлема си и препусна напред. Темпър и останалите воини на Меча, Пойнт, Ферул, Килион, Хилт и Едж, препуснаха след него.
Докато напредваха, Темпър се оглеждаше за Сърджън Рес — мъжът, който твърдеше, че е последният защитник на Свещения Град. Разбира се, имаше само седем Свещени Града и всичките седем защитници бяха загинали от меча на Дасем, но това нямаше значение. Сърджън вдъхна живот на идеята, че Ю’Гатан бе осмият Свещен Град, скрит и таен, но по-древен и достолепен от останалите. Темпър се чудеше колко още можеше да продължава това заблуждение.
Неколцина ранени войници, някои подкрепяни от свои другари, други влачещи крака и куцукащи, изплуваха от завихрената прах като призовани демони. Те видяха перото от конски косми на шлема на Дасем и се заковаха на място. Тези, които можеха да го направят, отдадоха чест; повечето просто ги изгледаха как преминават покрай тях със затъпени от битката погледи.
Достигнаха склона на втора висока амбразура. Земята бе покрита с одеяло от трупове: малазански пехотинци с брони на люспи под сиви туники; защитници на Седемте Града, лежащи на купчини, с развети на вятъра роби и забрадки и разкривени кафяви крайници. Когато минаха през втората защитна стена, Темпър и неговите другари затегнаха обръча около Дасем.
Потта се бе просмукала в подплатата под бронята на Темпър и се стичаше на вадички надолу по челото му. Пясъкът жулеше лицето му и правеше устните му сухи като печен камък. Той примигна. Очите му пареха и сълзяха, пълни с прах. Както винаги писъците и грохотът на оръжията го оглушаваха, но сега се чувстваше по-спокоен отколкото при предишни битки. Знаеше, че оцелелите жреци на Седемте Града, Фаладите, не можеха да ги поразят с магия, тъй като бяха заети с малазанските магьосници. Настигна ги бързоходец, който отдаде чест.
— Сърджън е на бойното поле. Десен фланг.
Дасем го освободи и огледа телохранителите си.
— Този път ще се опитам да не го оставя да се измъкне.
Темпър и другарите му се усмихнаха, а Дасем изтегли меча си. Напреднаха надясно.
Наборниците се разтвориха, за да им направят път. Дасем излезе отпред, а Пойнт и Едж застанаха от двете му страни. Темпър, Хилт, Ферул и Килион забавиха, за да пазят гърба му.
Стигнаха първите редици. Сержантите насочиха Дасем през вихъра от прах и усукани в битката тела към позицията на Сърджън. Когато видяха перото на Дасем, Ю’Гатанските войници изреваха, освирепели от ярост. Хвърлиха се напред като бесни, сякаш искаха да закопаят строените войници. Темпър знаеше, че на тези, които влязат в битка с Дасем и загинат, им бе обещано благословено мъченичество. Тогава през паравана от навян прах мина ескортът от двадесетима лично избрани телохранители на Сърджън, в червени забрадки и татуирани лица. Дасем се втурна към фронта. Ю’Гатанската пехота се заключи около тях като срутена стена. Скоро Темпър осъзна, че Мечът се бе превърнал в остров сред морето от защитници на Седемте Града.
Отначало не се разтревожи. Беше се случвало и преди и несъмнено щеше да се случи пак. Той знаеше, че в момента малазанските наборници контраатакуваха, за да ги достигнат. Сърджън се появи и влезе в битка с Едж, но после осъзна, че Едж не беше воинът, когото търсеше, така че се оттегли и пренасочи към Дасем. Първият Меч на Империята стоеше сам, защото никой не смееше да го нападне, а тези, които го правеха, не издържаха повече от една размяна на удари.