Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Остриетата се срещнаха и иззвънтяха. Ескортът на Сърджън обкръжи Темпър, а телохранителите му се опитаха да посекат него и другарите му, за да се доберат до Дасем. Не бяха първите, опитвали подобна тактика. Темпър влизаше в бавни и предпазливи защитни дуели с меч и щит. Той бе тежко въоръжен и не се напрягаше много, а вместо това отлагаше и отклоняваше, чакайки възможност да повали съперника си. Неговото скрито преимущество бе знанието, че просто трябваше да издържи достатъчно дълго, за да може Дасем да довърши своя човек.
Отначало нещата потръгнаха зле за защитниците. Дасем изтласка Сърджън назад и Мечът напредна след него, отблъсквайки всички Ю’Гатанци, които ги бяха обкръжили. Привидно надвити, последните защитници на Седемте Града продължиха да отстъпват, все по-назад и по-назад. Темпър продължи да очаква подкрепленията от малазански наборници. Но точно през този ден защитниците, които бяха граждани, подкрепени от ветерани от всички останали разбити армии, издържаха там, където преди се бяха пречупили.
Дасем напредваше и Темпър довърши последните телохранители от ескорта, които му се пречкаха, след което се насочи странично, за да затвори пролуката.
Сърджън нападна с два меча и Дасем му отвърна, като острието му се замъгли от скоростта на удара. След това нещо проблесна пред очите на Темпър. Дасем изохка и се наклони напред, сякаш бе получил рана. Друга атака? Може би стрела? Темпър не можеше да бъде сигурен. Сърджън също бе изненадан, но мигновено използва преимуществото си. Дасем отклоняваше ударите с една ръка, докато с другата притискаше гърдите си. Килион и Едж нарушиха строя, за да се намесят.
Тогава Пътищата на Гуглата се отвориха с трясък над главите им.
Подушвайки кръвта на защитник, който бе служил на този пост по-дълго от всеки друг, Сърджън, останалите воини от ескорта му и наборниците около тях се хвърлиха напред. Килион и Хилт се биеха смело и фанатично, докато Мечът отстъпваше. Но единствено Дасем можеше да се опре на Сърджън и скоро Килион бе повален от двата меча на помазания и назначен от светците защитник.
Темпър изрева за подкрепления, но гласът му бе удавен в освирепелите крясъци на защитниците. Дасем се олюляваше на седлото с клюмнала глава. Нито Темпър, нито някой от останалите можеше да отдели време, за да го подсигури. Гледката на безпомощния воин измъчваше Темпър, докато те отстъпваха, стъпка по стъпка.
„Какво го беше поразило?“, чудеше се Темпър и се гневеше. „Кой бе успял да го достигне? Как бе възможно в този ден, в този час, Ю’Гатанската цивилна войска да победи професионални малазански войници? Какво им бе вдъхнало увереност?“
Те продължиха да отстъпват, заобиколени от врага. Темпър можеше единствено да налага бойците около себе си с щита и да сече ръцете, които се опитваха да му го измъкнат. Изведнъж петимата изплуваха непокътнати от мелето като изхвърлена на брега мачта след корабокрушение. Но в следващия миг останаха четирима: той, Дасем, Пойнт и Ферул. Издържаха още няколко удара на сърцето на Темпър, преди Сърджън да се вреже в тълпата като мечка сред глутница псета. Въпреки че изглеждаше смъртно ранен, Дасем продължаваше да се дуелира и да поваля войници. Пойнт се впусна да пресича пътя на Сърджън, докато Темпър и Ферул отблъскваха обкръжаващата ги тълпа.
Малазанските подкрепления все още не бяха успели да си пробият път до тях. Пойнт се изправи срещу Сърджън. Темпър не успя да изгледа дуела — беше твърде зает с това да сече пехотинци от Седемте Града, които се хвърляха отгоре му с надеждата да го свалят от коня. Но това, което зърна в промеждутъците между атаките, го убеди в невероятните умения на Пойнт: мъжът въртеше меча по-вещо, отколкото го бе правил някога през живота си и издържа повече размени на удари, отколкото Темпър бе смятал за възможно срещу помазан защитник. Темпър отново изрева за малазанските наборници — той знаеше, че освен ако съюзнически сили не им се притекат на помощ, всеки един от тях щеше да загине от мечовете на Сърджън.
Пойнт се срина. Темпър изрева от ярост, защото Пойнт се бе сражавал красиво и в поражението му нямаше справедливост. Използва този изгарящ, лют гняв, за да се хвърли с мощен вик в отворилата се пролука. От последвалия дуел той никога не забрави горещите очи на Сърджън, впити в нещо над рамото му… в осакатения Дасем, който все още бе извън обсега му.
Предчувствайки, че краят наближава, защитниците на Седемте Града отстъпиха назад, за да направят място на Сърджън. Той напредна уверено, дори самоуверено, и това направи Темпър още по-упорит. Ударите следваха един след друг. Той просто се приведе ниско, като колиба на пътя на лавина, решен на всичко да остане на седлото, независимо от това, което го връхлиташе.