Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
Вторият помощник се бе свил долу като малко зло животинче под някакъв плет.
— Капитанът ли? В морето, след като ни вкара в тая беда. — Първият помощник и той също, доколкото знаел или го интересувало. Още един глупак. Нямало значение. Полека-лека всеки си отивал.
Боцманът отново изпълзя навън сред силния вятър; не защото, както каза, много очаквал да намери някого, а само за да се махне от „оня мъж“. Той пролази навън така, както прокуденият отива да се срещне с немилостивия свят. Затова и толкова силно се зарадва, когато намери Джукс и капитана. Но онова, което ставаше в туиндека, бе за него вече от второстепенно значение. Освен това трудно беше да го чуят. Все пак той успя да съобщи, че китайците се мятали на произвола заедно със сандъците си и че дошъл горе нарочно да докладва за това. Колкото до екипажа — моряците били добре. След това, вече успокоен, се смъкна на пода в седнало положение, прегърнал с ръце и крака стойката за телеграфа на машинното отделение — желязна отливка, дебела като стълб. Когато и тя свършеше, ех, предполагаше, че и той ще свърши. И повече и не помисли за кулите.
Капитан Макхуър бе дал на Джукс да разбере, че иска от него да слезе долу да види какво става.
— И какво следва да направя, сър? — Мокрото тяло на Джукс трепереше цялото така силно, че гласът му прозвуча като блеене.
— Вижте най-напред… Боцманът… казва… на произвола.
— Тоя боцман е проклет глупак — изстена Джукс неуверено.
Абсурдността на отправеното към него искане възмути Джукс. Той така не желаеше да отиде, сякаш в момента, в който би напуснал палубата, корабът сигурно щеше да потъне.
— Трябва да зная… не мога да напусна…
— Ще се успокоят, сър.
— Бият се… боцманът казва, че се бият… Защо? Не мога да позволя… да се бият… на борда… Бих предпочел да останете тук… случай… аз самият… отнесен в морето… Спрете това… по някакъв начин. Вижте и ми кажете… по тръбата за машинното. Не искам… идвате тук горе… толкова често. Опасно… движи човек… палубата.
Оказал се в безизходно положение, Джукс трябваше да слуша ужасни намеци.
— Не желая… да ви загубя… докато… корабът не е… Раут… добър мъж. Корабът… може… през всичко това… все още се държи.
Изведнъж Джукс разбра, че ще трябва да отиде.
— Мислите ли, че ще издържи? — изкрещя той.
Но вятърът погълна отговора, от който Джукс успя да долови само единствената дума, произнесена с голяма сила:
— … Винаги…
Капитан Макхуър освободи Джукс и навеждайки се над боцмана, викна:
— Върни се с помощника.
Джукс знаеше само, че ръката се е махнала от раменете му. Бе освободен след получената заповед — за да направи какво? Той така се ядоса, че се пусна небрежно и в същия миг бе просто издухан. Струваше му се, че нищо не може да попречи да бъде изметен направо през кърмата във водата. Бързо се просна на пода и боцманът, който го следваше, се стовари отгоре му.
— Не ставайте още, сър — извика боцманът. — Не е толкова бързо!
Една вълна ги заля. Джукс долови боцманът да изломотва нещо, че стълбичките за мостика били отнесени.
— Аз ще ви спусна долу, сър, за ръцете — изкрещя той. Извика още нещо — че коминът вероятно щял също да отиде в морето. Джукс помисли, че това е много възможно, и веднага си представи огънят в котлите угаснал, корабът безпомощен… Боцманът до него продължаваше да вика.
— Какво? Какво има? — изкряска Джукс многострадално; а другият повтори:
— Какво ли би казала моята старица, ако можеше да ме види сега?
В коридора, където беше навлязла доста вода и се плискаше в тъмнината, хората бяха безмълвни като смъртта, докато Джукс не се препъна в един от тях и грубо го наруга, загдето му се бил изпречил на пътя. Тогава два-три гласа, нетърпеливи и слаби, запитаха:
— Някаква надежда за нас, сър?
— Какво става с вас, глупаци такива? — рече той ядно. Струваше му се, че би могъл да се хвърли там долу сред тях и да не мръдне никога вече. Но те, изглежда, се ободриха; и сред раболепни предупреждения: „Внимавайте! Пазете се от капака на люка, сър!“ го спуснаха в бункера. Боцманът тупна долу подир него и веднага щом се изправи, забеляза:
— Тя би рекла: „Хак ти е, стари глупако, загдето тръгна по тия морета.“
Боцманът имаше малко парици и обичаше да обръща внимание на този факт, като често споменаваше за тях. Съпругата му — пълна жена — и двете му вече порасли дъщери държаха магазинче за зеленчуци и плодове в лондонския квартал Ист Енд.