Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

В тъмното Джукс, които се чувствуваше нестабилен, чуваше далечно оглушително трополене. Едно сподавено непрекъсващо кряскане идваше като че ли някъде отстрани; а отгоре по-мощният вой на бурята се спускаше върху всичкия този шум наоколо. Главата му се въртеше. И на него също в този бункер движението на кораба му се струваше необикновено и застрашително и подкопаваше решителността му, сякаш никога преди не бе плавал по море.

Мина му мисълта да се измъкне оттук; но споменът за гласа на капитан Макхуър не му позволяваше да го стори. Заповядано му бе да отиде и да види. Каква е ползата от тога, питаше се той. Разгневен си каза, че ще види; разбира се, ще види. Но боцманът, клатушкайки се тромаво, го предупреди да бъде внимателен, като отваря вратата; някакъв проклет бой се водел вътре. И Джукс, обзет сякаш от пристъп на силна болка, ядосано попита за какъв дявол се бият онези там.

— Долари! За долари, сър. Всичките им прогнили сандъци са се разтрошили. Проклетите им пари подскачат из цялото помещение, а те се търкалят след тях презглава — късайки и хапейки като не знам какво. Същински малък ад е там вътре.

Джукс конвулсивно отвори люка. Нисичкият боцман надникна под ръката му.

Една от лампите бе угаснала, вероятно строшена. Злобни гърлени викове достигаха високо до ушите им и някакъв странен запъхтян звук, идващ от всичките тези напрягащи се гърди. Силен страничен удар се стовари върху кораба и отгоре шеметно се изсипа вода. Джукс видя една глава да се удря силно в пода, дебелите прасци на два крака да се размахват нависоко, мускулести ръце да се преплитат около едно голо тяло, едно жълто лице, с отворена уста и скован див поглед, да поглежда нагоре и да изчезва. Празен сандък се претърколи с трясък, един мъж отскочи и падна на главата си, сякаш някой го бе отпратил с ритник; а малко по-надалеч други, трудно различими тела се изсипаха като търкалящи се надолу камъни, трополейки по пода с краката си и размахвайки диво ръце. Стълбата към люка бе отрупана с кули, които гъмжаха по нея като пчели върху клон. Те висяха по стъпалата като пълзящ, мърдащ грозд, блъскайки бясно с юмруци по долната страна на затворения люк, а неудържимият наплив на водата отгоре се чуваше в интервалите между виковете им. Корабът се наклони още повече и те започнаха да падат: най-напред един, после двама, а след това всички останали се откъснаха заедно и политнаха право надолу със силен крясък.