Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
— Мислиш ли, че Марго е тръгнала на експедиция „Най-големите топки в света“? — на което Рейдар кимна съвсем сериозно.
— В такъв случай някой трябва да каже на това момиче да ми дойде на гости, защото най-големите топки в света са точно под… носа й, тук, в Орландо. Изложени са в дисплей със специален дизайн, известен с единственото и уникално име „моя скротум“.
Рейдар се засмя, а Бен продължи:
— Не се опитвам да се шегувам или нещо. Просто голата истина е, че моите топки са толкова големи, че за тях има специален раздел в измервателната система за обем. Примерно в Макдоналдс можеш да си поръчаш картофки в четири размера: малки, средни, големи и Моите топки.
Лейси присви очи към Бен и каза:
— Шегата ти е неуместна.
— Съжалявам — промърмори той. — Мисля, че е в Орландо и ни гледа сеира как я търсим, и гледа как родителите й… не я търсят.
— Аз мисля, че е в Ню Йорк — каза Лейси.
— Все още всичко е възможно — казах аз. По една Марго за всеки от нас, но Марго не в прозореца, а в изкривените огледала.
Минимолът изглеждаше същият като преди няколко дни. Бен паркира и аз им показах как се отваря вратата — като бутнеш, а не като дръпнеш. Влязохме в офиса и им казах да не включват фенерите, а да изчакат малко, за да може зрението им да се адаптира към тъмното. Почувствах как нечии нокти се забиха в ръката ми.
— Няма страшно, Лейс — казах.
— Опс! Извинявай! Обърках се.
Разбрах, че бе търсила ръката на Бен.
Мракът в стаята започна да се вдига, от черен стана размазано сив и очите фокусираха по-добре. Виждах бюрата, подредени в очакване на служителите. Включих фенера и след мен всички включиха своите. Бен и Лейси останаха заедно. Тръгнаха към ТРОЛ ВХОДА да разгледат другите стаи. Рейдар дойде с мен до бюрото на Марго. Наведе си и започна да разглежда календара, застинал на юни.
Бях приведен до него, когато чух бързи стъпки. Приближаваха към нас.
— Ей, хора! — прошепна настоятелно Бен и застана зад бюрото, като дърпаше Лейси със себе си.
— Какво? Къде?
— В другата стая — каза. — Носят маски, като полицаи или нещо такова. Трябва да бягаме.
Рейдар насочи фенера към ТРОЛ ВХОДА и Бен го бутна от ръката му.
— Трябва. Веднага. Да. Си. Обираме. Крушите.
Лейси ме гледаше с огромните си ужасени очи. Мина ми през ума, че ми е ядосана, защото й бях обещал, че нищо лошо няма да се случи. И я бях излъгал.
— Добре — прошепнах. — Добре. Всички навън. Много тихо, много спокойно, и без паника.
Тъкмо се обърнах да излизам, когато зад гърба си чух оглушителен рев:
— КОЙ Е ТАМ?
Мамка му.
— Ами… ние само разглеждахме.
Каква забележителна тъпотия! Чак не знам как успях да я съчиня. През ТРОЛ ВХОДА се появи силна бяла светлина. Заслепи ме. Сред такава светлина очаквах да видя най-малко Господ.
— С какво намерения сте дошли? — обади се глас с изкуствен британски акцент.
Погледнах Бен и ми стана така хубаво, че не съм сам.
— Тук сме във връзка с разследване по случай с изчезнал човек — каза Бен с поразителна убедителност. — Не сме влезли с взлом.
Светлината изчезна и започнах да мигам в тъмното, сякаш бях ослепял и с последни усилия се мъчех да възвърна поне част от зрението си. След малко видях три силуета. И тримата носеха тениски и маски с по два кръгли филтъра. Единият вдигна маската над челото си. Разпознах козята брада и широката уста.
— Гас? — възкликна Лейси. Охраната на Сън Тръст.
— Лейси Пембъртън! Господи! Какво правиш тук? Без маска! В тая сграда има тонове азбест20.
— А ти какво правиш тук?
— Разследваме, разглеждаме — каза Гас. А Бен, някак окрилен от смелост и увереност, тръгна с бодра крачка към момчетата и се здрависа. Те се представиха. Асото и Дърводелеца. При други обстоятелства бих попитал дали това са прякори.
Взехме по един стол и седнахме в кръг.
— Вие ли счупихте дървения блок — попита Гас.
— Аз го счупих — обясни Бен.
— Залепихме го, защото не искахме никой да влиза. Ако хората се усетят, че има път насам, ще започнат да прииждат всякакви, а повечето не знаят нищо за тези места. Ще започнат да се влачат скитници, наркомани и всякаква паплач.
Направих крачка напред и попитах:
— Значи, си знаел, че Марго е идвала тук?
Преди Гас да отговори, Асото започна да обяснява през маската. Гласът му беше малко заглушен и изкривен, но се разбираше.
— Човече, Марго идваше тук постоянно. Ние идваме само няколко пъти в годината. Има много азбест и не е чак толкова хубаво. Но през последните две години я заварвахме тук почти всеки път. Беше много секси, нали?
20
Наименование на група влакнести минерали, които активно се използват в строителството през 70-те и 80-те години на миналия век. Днес употребата им е забранена поради високия риск, който носят за човешкото здраве. — Б.ред.