Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
Пет минути след като ми затвори, реших да го набера пак. Не отговори. Оставих му съобщение: „Ало, Кървавия Бен, искаш да си печен като Чък ли? Това ли си искал винаги? Е, поздравления. Мечтите ти се сбъднаха. И го заслужаваш, защото си същата торба с лайна. Не ми звъни“.
После се обадих на Рейдар.
— Здрасти — казах.
— Здрасти. Току-що повърнах в банята. Може ли да ти звънна след малко?
— Разбира се — казах и отново се улових, че едва сдържам гнева си. Просто исках някой да ми помогне, да нагласи света си и живота си спрямо Марго. Но Рейдар не беше Бен. Той се обади след няколко минути.
— Беше толкова гнусно, докато си чистех повърнатото, че се наложи да повърна пак. И пак започнах да чистя, и пак повърнах. Перпетуум мобиле. Ако има кой да ме храни постоянно, мога да повръщам до края на живота си.
— Можеш ли да дойдеш? Или аз да дойда до вас?
— Да бе, няма проблем. Какво има?
— Марго е била в минимола. Жива. Останала е там поне една нощ, след като изчезна от тук.
— Идвам. Дай ми четири минути.
Дойде точно след четири минути.
— Трябва да ти кажа, че се скарах с Бен — казах от вратата.
— Имам ужасен махмурлук и не мога да мисля — каза Рейдар тихо. После легна на леглото, затвори очи и започна да разтрива остриганата си до кожа глава. — Имам чувството, че ме е ударил гръм. Добре, казвай какво става.
Седнах на стола зад бюрото и разказах на Рейдар за нощта във… вилата на Марго. Опитах се да не пропусна нито една подробност. Рейдар беше далеч по-добър в разрешаването на загадки от мен и се надявах, че ще може да сглоби парчетата на мистерията Марго.
Той търпеливо слушаше, докато не казах:
— И тогава Бен ми се обади и тръгнах за партито.
— Взе ли книгата. Оная с прегънатите листове? — попита. Станах и започнах да търся под леглото. Накрая успях да я изровя. Рейдар я сложи над главата си, вдигна замъгления си от главоболие поглед, присви очи и започна да разлиства страниците.
— Пиши! Омаха, Небраска. Сак Сити, Йова. Александрия, Индиана. Даруин, Минесота. Холивуд, Калифорния. Алайънс, Небраска. Готов ли си? Това са местата, които тя… или който е чел тази книга, е отбелязал като интересни.
После стана, махна с ръка да ме разкара от стола и седна на компютъра. Рейдар имаше изумителния талант да води разговор, докато пише.
— Има програма, която позволява да вкараш много дестинации и веднага ти изплюва всички възможни маршрути. Не че е знаела за тази програма, но искам да проверя.
— От къде знаеш всичките тези неща?
— Позволи ми да напомня: Аз. Прекарвам. Целия. Си. Живот. В. Омникшънъри. От прибирането ми у дома до повръщането, което прави час, успях да пренапиша цялата страница за синия морски дявол. Мисля, че това моето вече е болестно състояние. Добре, ела да погледнеш.
Наведох се и видях няколко криви маршрута върху картата на САЩ. Всички тръгваха от Орландо и свършваха в Холивуд, Калифорния.
— Дали пък не е решила да остане в Лос Анджелис? — предположи Рейдар.
— Възможно е — казах. — Но няма начин да разберем какъв маршрут е поела.
— Така е. А има и друго — нищо не сочи натам. Това, което е казала на Джейс, сочи към Ню Йорк. Онова там, „Ще отидеш в хартиените градове и никога няма да се върнеш“, сочи по-скоро към някой запуснат квартал или град около Ню Йорк. Май така излиза. Освен това, намерил си лака й, значи, може още да е из околността. Просто казвам, че съвсем спокойно можем да добавим и най-голямата топка от пуканки в света като една съвсем реална дестинация в маршрута на Марго.
— Пътуването пасва идеално на един от цитатите на Уитман. „Поел съм вечно пътешествие.“
Рейдар остана приведен над клавиатурата, а аз седнах на леглото.
— Можеш ли да разпечаташ карта на Щатите, за да отбележа местата — попитах.
— Мога да го направя и онлайн — каза.
— Добре, но искам да мога и да я виждам.
Принтерът извади разпечатката и я сложих на стената до картата с псевдоградовете, която бях закачил преди дни. Маркирах всяка една от шестте дестинации, които Марго или някой друг бе отбелязал в книгата. Опитах се да ги видя като съзвездие, да разбера дали имат някаква форма на нещо, буква, предмет. Не видях нищо. Всичко изглеждаше произволно пръснато, сякаш някой бе завързал очите й, докато е хвърляла дартс по картата. Въздъхнах.
— Знаеш ли какво ми се иска? — попита Рейдар. — Ако можем да намерим някакво доказателство, че си проверява мейла или влиза в някой сайт. Проверявам всеки ден, имам бот, който ми дава информация дали е влизала в Омникшънъри с нейното потребителско име. Проследявам всички IP адреси на хората, които проверяват за „хартиени градове“, но това е адски влудяващо.