Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
И тогава, в онзи миг, разбрах как се е чувствала Марго Рот Шпигелман, когато не се е налагало да бъде онази Марго Рот Шпигелман, която всички познавахме: чувствала се е празна. Усещала е как я притискат високи стени, през които не може да прескочи. Представих си я заспала на онзи мухлясал мокет, а над нея само крив отрязък сиво небе. Може би там се е чувствала добре, било й е удобно, защото Марго-човекът всъщност винаги бе живяла точно така: в една изолирана, изоставена от всеки стая с пусната щора, където единствената светлина е влизала през дупките на покрива. Да. Основната грешка, която бях направил, и то не веднъж, а през цялото време, а и ако трябва да съм честен, тя самата ме подлъга да я направя, беше тази: Марго не беше чудо, не беше приключение. Не беше фина, скъпоценна статуетка. Тя беше момиче.
16
Едно от изобретенията, създадено единствено с цел да измъчва и изтезава човека, е часовникът. Но колкото повече се приближавах до разплитането на мистерията, толкова повече той забавяше, забавяше, и накрая окончателно спря във вторник следобед. Бяхме решили да отидем до минимола след училище и чакането беше болезнено. Когато звънецът най-сетне оповести края на часа по английски, аз хукнах навън и чак тогава осъзнах, че не можем да тръгнем, преди Бен и Рейдар да свършат с репетицията. Седнах пред залата и извадих от сака си парче пица, увито в салфетки. Бях си го купил за обяд. Бях изял четвърт от пицата, когато Лейси Пембъртън дойде и седна до мен. Предложих й да опита, но тя отказа.
Говорихме за Марго. Разбира се. Единственото нещо, или по-скоро липса на нещо, което ни свързваше.
— Трябва да разбера мястото, а не знам дали не съм се объркал с тези псевдоградове. Понякога си мисля, че вървим по съвсем грешна следа.
— Не знам. Но, честно казано, винаги когато разберем нещо за нея, съм много щастлива. Искам да кажа, че така я опознавам. Сякаш никога не съм знаела нищо за нея. Нямала съм представа коя е. И за да съм честна, за мен тя винаги е била моята луда красива приятелка, която обича да прави луди красиви неща.
— Така е, но тя не е измисляла всички тези неща ей така, на мига — казах. — Искам да кажа, че във всичките й приключения има някаква… не знам…
— Грация — каза Лейси. — Тя е единственият човек, който не е като… да речем… останалите хора. Защото прави всичко с изключителна грация.
— Да.
— Затова не мога да си я представя в някаква мръсна прашна стая или сграда, или нещо от сорта.
— Да — казах. — С плъхове.
Лейси прибра колене към брадичката си и се сви като ембрион.
— Не, не мога да го разбера, не е тази Марго. Просто е прекалено гнусно.
Лейси седна на предната седалка, което беше странно, като се има предвид, че бе най-дребната измежду нас. Бен караше. Рейдар седна до мен, извади телефона си и започна да пише нещо в Омникшънъри. Въздъхнах.
— Само да махна тоя вандализъм от страницата за Чък Норис. Ето виж. Ако за мен Чък Норис е актьор, който има много здрави крака и рита здраво с тях и троши неща, то в същото време някой друг мисли следното: „Сълзите на Чък Норис могат да лекуват рак. За беда обаче, той никога не плаче“. Това не е точна информация. Борбата с вандализма заема само… колко? Една четвърт от съзнанието ми.
Знаех, че Рейдар се опитва да ме накара да се засмея, но аз исках да говоря за едно-единствено нещо.
— Да, дори не съм убеден, че е в някакво такова запуснато място, дори не знам дали това е имала предвид под „хартиени градове“. Има толкова много следи, а нищо конкретно.
Рейдар вдигна поглед за секунда и пак погледна екрана.
— Аз лично считам, че е тръгнала на някакво тъпо пътешествие из атракционите на Америка и е решила, че е оставила достатъчно следи след себе си, което, разбира се, е много далеч от истината. По моя сметка сега трябва да е в Оклахома, Небраска, да види най-голямата топка от марки, или в Минесота да се полюбува на най-голямата топка от канап.
Бен погледна в огледалото за обратно виждане и попита: