Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
— Да, не купувам много, но… той е така добър да ми докарва нещата вкъщи, когато аз…
— Значи затова е бил при теб онзи ден? Донесъл е нова стока, така да се каже?
— Да. Нищо повече. А после ме закара на работа. Аз… аз фактически не се чувствах съвсем добре. Ти сам знаеш, всичко това…
— Но какви услуги му правиш ти в замяна?
Венке ме погледна уплашено:
— Никакви, Варг. Във всеки случай не тези, които имаш предвид. Той… той ми е шеф, работим заедно. И сме добри приятели, може да се каже. Той… ние доста време сме заедно, предимно в службата. Много е приятен, често пием кафе заедно, бъбрим… Аз… аз нямам приятелки и фактически Рикард ми е единственият близък.
— Но никога не е бил нещо повече от приятел?
— Не, казах, не! Аз никога не съм, ние никога не сме… — Тя трескаво търсеше думи.
Прекъснах я:
— Това е достатъчно. Вярвам ти. Ние ти вярваме. Той женен ли е?
— Рикард? Да. Макар и не особено щастливо, поне така мисля. Струва ми се, че не се развеждат само заради децата.
— А, той има и деца?
— Три. Две момчета и едно момиче. От дванайсет до тригодишна възраст.
Продължих:
— Във вторник, когато ти ми позвъни по телефона в кантората и ме помоли да отида да говоря с Юнас…
— Да? Ти успя ли да говориш с него?
— Да. Говорихме. Но тогава, когато ти позвъни, аз те попитах дали мога да намина към теб вечерта. Ти обаче каза, че няма да бъде удобно, че си заета.
Венке вече дори не гледаше в мен, а в Смит, в своя адвокат, сякаш искаше да му внуши да ме спре. Изведнъж почувствах, че за нея в този момент, с всички тези неприятни, мъчителни въпроси, аз всъщност бях преминал в лагера на врага.
Не отстъпих:
— И така, къде трябваше да ходиш в онази вечер?
Тя отмести погледа си толкова, че аз почти се стреснах.
После го впери в мен и се тросна:
— Навън.
— Сама? Или с някого?
— С Рикард. Той ме беше поканил да излезем. Отдавна ми беше обещал да хапнем хубаво някъде, а тогава вечерта му беше удобно, така че отидохме на ресторант. — И сякаш за извинение тя добави: — Да знаеш само откога не бях ходила на ресторант. Вечеряхме. Потанцувахме…
— Танцувахте?
— Да. Да не би да има нещо лошо в това? Потанцувахме, а когато затвориха ресторанта, той ме изпрати до вкъщи, до вратата, и си тръгна, Варг. Не се случи нищо повече, абсолютно нищо.
— А Роар при кого остана?
— Едно от момичетата в блока дойде при него. Заварих го да спи.
Погледнах я: от онзи вторник бе изминала сякаш цяла вечност. А всъщност не повече от две и половина денонощия. И докато аз съм седял с Юнас Андресен в механата на пивоварната, тя е била на ресторант с Рикард Люсне. Веселяла се е, танцувала…
— Нима не се е опитвал да бъде интимен с теб?
— Кой? Рикард? Не, никога! И моля те, престани вече с него! Просто не разбирам каква връзка има той с всичко останало — да не би Рикард да е мъртъв!
— Не — промълвих аз. — Мъртвият наистина не е Рикард.
Стоях, вгледан в пода, сив, бетонен. И тъй като тук не беше отделението за изтрезняване, но все пак нещо подобно, подът бе полупокрит от подова пътека с всички цветове на дъгата. Мръсна дъга, но все пак дъга.
Отново погледнах Венке. Имаше уморен и напрегнат вид. Раменете й бяха повдигнати очаквателно. Седеше на стола тъй, сякаш всеки момент бе готова да скочи. Но и това нямаше да й помогне, нямаше накъде да хукне и да се укрие. Казах:
— Само още едно нещо накрая, Венке. Тази… Сулвай Мангер… Срещала ли си я?
— Да. — Гласът й беше хладен. — Срещала съм я. Какво пък тя?
— Била е…
Гласът й вече не бе хладен. Сякаш се разпадна на късчета като най-фин порцелан пред очите ни.
— Да, аз знам коя е тя, каква е била! Проститутка! Развратната любима на Юнас!
В погледа й се четеше предизвикателство:
— Да, проститутка, Варг — жените, които крадат мъжете на други жени, са проститутки, независимо от това с какво се оправдават.
— Мисля, че прекаляваш, Венке — упрекнах я аз. — Но както и да е, разбирам те, ти си наранена, ти…
— Ала при срещите ми с нея тя винаги беше мила и любезна, сладка като мед. Според мен тя въобще не допускаше, че знам, така и не разбра, че още първия път, когато я видях, ми стана ясно що за птица е. Една от онези…
— И Рикард Люсне е женен, но въпреки това си излязла с него, нали?
— Е, и какво? Отидохме на ресторант, вярно, но не съм спала с него. Ето къде е разликата и нима не я виждаш, Варг, ти, дето уж знаеш всичко?