Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Сам съм — каза остроумно той. Постоя с рамо срещу вратата още няколко секунди. После я остави да се отвори бавно.
Седнал в автомобила си, той се замисли след колко ли време Жул ще бъде готов за риболова.
II
От дванайсетгодишна възраст Кей Томкинс бе носила мъжете като пръстени на всеки пръст. Лицето й беше кръгло, младежко, красиво и силно — силата му се подчертаваше от начина, по който откликваше, като движеше вежди и ресници над чистите си и блестящи бадемови очи. Като дъщеря на сенатор от някакъв западен щат, бе търсила безуспешно вълнуващи преживявания в малкото си градче, докато навърши седемнайсет години — тогава избяга от къщи и се посвети на сцената. Тя беше от онзи тип хора, които получават много повече известност, отколкото всъщност заслужават.
В нея имаше нещо вълнуващо, което сякаш бе отражение на вълнението на околните. Докато изпълняваше епизодични роли в спектаклите на Зигфелд, тя посещаваше и баловете в Йейлския университет, а по време на едно случайно начинание в киното се запозна с Джордж Ханафорд — вече звезда от новия „естествен“ тип, който излизаше на мода. В него откри онова, което бе търсила.
В момента се намираше в така нареченото опасно положение. В продължение на шест месеца бе безпомощна и изцяло зависима от Джордж и сега, когато синът й бе поверен на стриктната и със силно чувство за собственост бавачка англичанка, Кей, отново свободна, изведнъж изпита необходимост да докаже своята привлекателност. Искаше й се всичко да бъде както преди, когато бебето още не бе замислено. Освен това чувстваше, че напоследък Джордж си позволява твърде много — тя инстинктивно долавяше, че той се увлича по Хелън Ейвъри.
Вечерта, когато се върна вкъщи, Джордж бе омаловажил до минимум кавгата им от предишната вечер и остана искрено учуден от формалния й поздрав.
— Какво има, Кей? — попита я той след минута. — И тази вечер ли ще бъде като вчерашната?
— Знаеш ли, че ще ходим на гости? — каза тя, като избягна въпроса му.
— Къде?
— У Катрин Дейвис. Не знаех дали ще искаш да дойдеш…
— Искам да дойда.
— Не знаех дали ще искаш да дойдеш. Артър Буш каза, че ще мине да ме вземе.
Вечеряха, без да продумат. Тъй като нямаше тайни мисли, към които да прибегне като дете към буркан със сладко, Джордж бе неспокоен и освен това чувстваше, че атмосферата е изпълнена с ревност, подозрителност и гняв. Доскоро двамата успяваха да съхранят нещо помежду си и то правеше дома им един от най-приятните за посещение в Холивуд. Сега изведнъж той започна да не се отличава по нищо от останалите; Джордж се почувства посредствен и несигурен. Почти бе превърнал нещо светло и ценно в евтино и неприятно. Обзет от внезапен прилив на нежност, той прекоси стаята и тъкмо щеше да я прегърне през рамото, когато се чу входният звънец. Миг след това Долорес извести за пристигането на мистър Артър Буш.
Буш беше грозен, популярен и дребен — сценарист, а в последно време и режисьор. Преди две-три години двамата бяха един вид герой и героиня в очите му и даже и сега, когато бе станал някаква фигура в света на киното, той приемаше безропотно начина, по който го използваха за цели като таз вечерната. Беше влюбен в Кей от години, но тъй като любовта му изглеждаше безнадеждна, никога не го бе измъчвала кой знае колко.
Отидоха заедно на събирането. Беше по случай нов дом, с хавайски музиканти, а гостите бяха предимно от старите познати. Тези, които бяха участвали в ранните филми на Грифит, независимо от факта, че в момента бяха едва трийсетгодишни, се смятаха за стара школа; те бяха по-различни от онези, които излизаха сега, и го съзнаваха. В тях имаше някаква гордост и прямота, идващи от съзнанието, че са работили в киното още преди филмите да бяха окъпани в златния ореол на успеха. Все още изглеждаха доста скромни на фона на изумителната си слава и по този начин — за разлика от новото поколение, което приемаше всичко на вяра — бяха в непрекъснат допир с реалността. Пет-шест от жените съзнаваха с особена сигурност, че са неповторими. Не бе се появила никоя, която да ги измести; тук или там някое хубавичко личице привличаше вниманието на публиката за около година, но представителките на старата школа вече бяха станали легенда — неостаряващи и безтелесни. При всичко това те все още бяха достатъчно млади, за да вярват, че ще останат вечно.
Посрещнаха Джордж и Кей топло — разместиха се, за да им направят място. Хавайците свиреха, а сестрите Дънкан пееха до пианото. В мига, в който видя кои са присъстващите, Джордж разбра, че и Хелън Ейвъри ще дойде, и това го подразни. Не беше редно и тя да бъде част от компанията, сред която двамата с Кей се бяха движили спокойно и чувствали като у дома си в продължение на години.