Клубът на анонимните шопинг маниачки

Приключи виртуалната си разходка, след което направи нещо, което оставяше винаги за сряда — отиде в банята, свали всички дрехи от себе си, в това число аксесоарите за коса, и извади кантара. Трябваше да го прави всяка седмица и бе избрала точно сряда, защото й осигуряваше разумен срок да се възстанови от евентуалното прекаляване с калории през почивните дни, до каквото обикновено водеха самотните петъчни и съботни нощи.

Пое дълбоко дъх и стъпи върху кантара. Мразеше да се вглежда в цифрите. Особено след като напоследък изобщо не се променяха. Преди две седмици бе качила половин килограм, а миналата дори не бе събрала кураж да се претегли.

Сега обаче беше съвсем различно. Беше щастлива. Развълнувана. Настроена оптимистично. Господи, от колко време не можеше да мисли така за себе си? Затова стоеше на кантара в очакване стрелката да спре да се движи.

Беше отслабнала с два килограма.

Два! Слезе, изчака уредът да се занули и стъпи върху него отново. Същият резултат. Два килограма по-малко.

Не можеше да повярва. Даваше си сметка, че напоследък не се сещаше много за храна, но чак толкова? Направо невероятно.

Облече се, като не сваляше очи от скалата, достатъчно самоуверена, за да се претегли с всички дрехи.

Но това щеше да е прекалено. Пъхна кантара обратно под мивката и си обеща да продължи в същия дух и да не го вади отново до следващата седмица.

След като свърши всичко необходимо и бе готова за вечерта, Сандра се приготви за работа. Набра номера на централата, регистрира се и зачака първото обаждане, докато гледаше по телевизията сутрешното токшоу, в което две жени се караха за някакъв висок младеж с брадичка, покрита с рядък, подобен на прасковен мъх.

Не се наложи да чака дълго.

— Пенелопе — каза дрезгав пелтечещ мъжки глас. — Пен… ел… о… пеее. Направо ме изгаряш, бебчо.

— Здрасти, скъпи — изгука тя. — Кой си ти?

— Казвай ми Дългия Донг Силвър… — Мъжът се разсмя на собственото си остроумие, което продължи доста. Поне за пет десетачки. — Схвана ли? Дългият… — И отново избухна в смях.

Отлично. С малко повече късмет, този щеше да се окаже пиян глупак, на когото щеше да му е необходимо доста време, преди да свърши. Би могла да използва парите, за да купи на Майк чифт обувки. Той беше печално невеж в тази област.

— Толкова си забавен! — изкикоти се тя.

— О, знам още милион смешни неща.

Продължи да я залива с цинични игрословици една след друга, докато телефонната му сметка набъбваше на сто, после на двеста… Най-сетне спря и каза:

— Май ти трябваше да ми приказваш на мен. Хайде, бебчо, разгорещи ме. Искам да те усетя. Говори ми, Пен-ел-опеее…

Сандра се облегна на дивана, качи краката си върху ниската масичка за кафе и прошепна: