Тайните на Марсилия

Постепенно острото любопитство, тласкащо народа, обзе и Мариус. Чутите мимоходом думи породиха у него неясна тревога. Той също искаше да отиде и да види това, което привличаше тълпата. Потокът го повлече напред. Това му помогна по-лесно да достигне до Кралския площад. Но там вълната от любопитни, излизаща от улица "Паради", се сблъска с плътна маса от хора, които стояха на едно място. Всеки се повдигаше на пръсти, за да погледне към улица "Канбиер".

Младежът забеляза в далечината конна войска. Не различаваше нищо друго. Все още не можеше да се досети каква е страшната сцена, събрала целия град.

Тълпата край него шумеше. Чуваха се кратки и оживени викове сред шумното множество. Долавяше само откъслечни фрази:

– Докарали са го в Екс през нощта.

– Да, и ще тръгнат утре за Тулон.

– Много бих искал да видя физиономията му.

– Казват, че се е разплакал, когато видял палача с въжетата.

– Не е вярно! Държал се е много смело... Та това е смелчага, който няма да се разциври като жена.

– Ах, какъв мошеник! Народът трябваше да събере камъни

и да го убие.

– Ще се опитам да се приближа...

– Почакайте ме. Там ще го освиркат. Искам и аз да ида.

Тези думи, прекъсвани от присмехулни викове и съпроводени с гневни жестове, отекваха жестоко в ушите на Мариус. Обхващаше го същински ужас, силна пот избиваше по челото му. От страх вече не можеше да разсъждава. С тревога се питаше кой е човекът, охулван от хората.

А тълпата все повече се сгъстяваше и притискаше. Той разбра, че никога няма да може да пробие тази плътна стена. Тогава реши да се върне на Кралския площад, където го очакваше странен спектакъл.

Улица "Канбиер", от пристанището до улица "Белзенс", бе запълнена от огромна тълпа, която нарастваше с всяка минута. От улиците се вливаха нови потоци от хора. На моменти през множеството преминаваха гневни тръпки. Тогава се надигаха яростни викове, разливаха се на мощни вълни и напомняха глухия тътен на морето. По прозорците се бяха надвесили зрители. Хлапетата се бяха покатерили по къщите, подпираха се на витрините на съседните магазинчета. Цяла Марсилия бе тук, любопитните насочваха жаден взор към едно и също място. На улица "Канбиер" имаше повече от шестдесет хиляди души, които гледаха и крещяха.

Едва когато успя да се приближи, Мариус разбра що за спектакъл бе привлякъл и задържаше тълпата. Насред улица "Канбиер", срещу Кралския площад, се издигаше нещо като ешафод, скован от груби дъски. Върху него, вързан на един стълб, стоеше човек. Двама кавалеристи, команда войници и конни полицаи обграждаха платформата, за да пазят осъдения от все по-нарастващия народен гняв.

Мариус видя най-напред само нещастника, вързан за стълба, който се извисяваше над множеството. С влудяващо безпокойство се опита да разгледа лицето му. Може би беше Филип – дали господин Дьо Казалис не бе успял да ускори часа на позора?! От тази мисъл му притъмня, почувства напиращите сълзи в очите си и някаква гъста пелена му попречи да види добре. Подпря се на стената на някакво магазинче почти в несвяст. Всеки вик на тълпата прорязваше сърцето му. Треперещ от вълнение, Мариус си въобрази, че е разпознал брат си, че това наистина бе Филип, охулен, от събралото се множество. Обхваналият го срам, болка и жалост предизвика у него страшна тревога. В продължение на няколко минути остана като смазан. Най-после намери смелост и вдигна глава.