Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Нощем неописуемо красивите и ярки звезди обсипваха небето. Куентин тичаше, вирнал глава, и машинално свиваше колене. Тялото му вече беше изтръпнало от кръста надолу, той се чувстваше изолиран от целия свят и запленен от небесния спектакъл. Превърна се в бягащо привидение, миниатюрна топла плът сред безмълвна вселена на среднощен мраз.
Веднъж в продължение на няколко минути нещо заблестя на хоризонта. Куентин предположи, че това е негов събрат по съдба, друг скерлинг, който се движи по успореден маршрут, но далеч на изток. Хрумна му да се отклони от пътя си и да се свърже с другото човешко същество. Само че имаше ли смисъл да рискува да го дисквалифицират само за да каже здрасти? Какво общо имаше с другиго, след като беше само едно привидение, миниатюрна топла плът?
С безразличие си помисли, че който и да беше съперникът му, със сигурност прилагаше магии, които се различаваха от неговите. Разстоянието беше прекалено голямо, за да прецени какви са, но от тях се излъчваше силна розово-бяла светлина. "Ама че некадърник!" — каза си той.
При изгрев-слънце го изгуби от поглед.
След известно време (не знаеше точно колко) Куентин примигна. Беше изгубил навика си да затваря очите си, защитени чрез магия от атмосферните условия, но сега нещо го тревожеше. Знаеше, че има основание за безпокойство, макар че съзнанието му не можеше да формулира причината. В полезрението му се беше появило някакво черно петно.
Пейзажът (ако изобщо бе възможно) беше станал още по-монотонен. Далеч зад него бяха останали миговете, когато от време на време ивици от черни замръзнали шисти загрозяваха белия сняг. Веднъж мина край нещо, за което беше почти сигурен, че е грамаден метеорит, забит в леда. Само че това беше преди много време. След безсънните денонощия умът му беше само машина за управление на магиите и за задвижване на краката му. Обаче нещо странно се случваше с компаса му. Стрелката лудешки трептеше, буквата "С" се беше разплула и заемаше пет шести от окръжността, а буквата Ю, която му служеше за ориентир, се беше превърнала в микроскопична заврънкулка.
Черното петно подскачаше нагоре-надолу, докато той тичаше към него. Следователно беше някакъв предмет или животно, а не дефект на зрението. И с всяка изминала минута се уголемяваше. Оказа се, че е Маяковски, който стоеше сред снежната пустош и държеше одеяло. Вероятно се намираше точно на полюса. Куентин съвсем беше забравил къде отива и защо.
Щом се приближи, руснакът го подхвана, зави го с дебелото жулещо одеяло и го положи на снега. Краката на Куентин продължиха да се движат още няколко секунди, после той легна по хълбок и задиша тежко като риба на сухо. За пръв път от девет дни беше престанал да тича. Притъмня му. Повърна. Маяковски се наведе към него:
— Браво, Куентин. Браво, младежо. Успя. Връщаш се у дома. — Старият брадясал магьосник вече не говореше подигравателно, напротив — гласът му трепереше от вълнение. За миг устните му се изкривиха в усмивка и разкриха пожълтелите му зъби. Хвана под мишница юношата, за да го изправи на крака, замахна със свободната си ръка и във въздуха се появи портал. Той безцеремонно блъсна напред Куентин.
Младежът залитна и се озова сред сюрреалистична зеленина, която така безмилостно атакува възприятията му, че отначало не разбра какво става. Не разбра и че се намира на задната тераса в "Брейкбилс" в горещ летен ден. След еднообразието на полярната пустош кампусът беше като лудешки водовъртеж от звуци, цветове и топлина. Той затвори очи. Беше си у дома.