Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Така е по-добре - гласът му бе променен до неузнаваемост. Дърпаше и дърпаше бикините й, докато те не паднаха сами. Тогава, засмял се, той хвърли на пода накъсания парцал.
Капките пот по кожата й изведнъж й се сториха ледени.
- Не, няма да мога - седна в леглото тя.
- Какво ти става? Момичетата харесват малко грубия секс. Не е ли така?
- Не е. На мен не ми харесва - Фелиша усети, че гласът й трепери. Искаше да говори решително, но не се получаваше.
- Не си мисли да си тръгваш. Чул съм, че си истински динамит. Да знаеш, че при мен този номер няма да мине.
Фелиша не вярваше на ушите си. И как бе могла да иска да се озове в леглото с този идиот, който сега лежеше до нея? Тя се извърна, за да стане. Не бе успяла обаче да опре с крака пода, когато той се надигна, хвана я с една ръка за косата, а с другата разтвори бедрата й и проникна бързо във влагалището й. Слабините й бяха пронизани от остра болка. А той извади рязко ръката си.
- По дяволите, по-суха си от амбалажна хартия! Е, щом не искаш да се чукаш, ще ти се наложи, по дяволите, да ми духаш, както си му е редът.
Той я дръпна за косата. Тя закрещя. От страх и от злоба. И разбра, че крещи като дете.
- Пусни косата ми, гадино! Ще направя всичко, става ли?
- Така е по-добре. Дяволска курва.
Фелиша се тресеше от ярост, но преглътна надигащия се плач. Не, той нямаше да дочака сълзи от нея. „Трябва само да направя това, а след това ще си отида вкъщи” -помисли си тя.
Тя се наведе и отвори уста. Той веднага влезе в нея. Тласъците бяха силни и ритмични. Всеки път, отдръпвайки се назад, той сякаш изпомпваше нещо от нея. И всеки път стенеше тежко. Най-накрая той свърши. Тя се опита да се извърне, но той я държеше за главата и я накара да поеме спермата му в устата си. Тя обаче не я глътна. Изпразнил се, той я пусна. Фелиша щеше да рухне на леглото, но скочи толкова бързо, колкото можеше. Грабна роклята от пода си и я навлече. Обу се бързо. Шон лежеше на леглото, подложил ръце под главата си.
- Надявам се, че ти беше толкова хубаво, колкото и на мен - смееше се той.
Тя опипа с език спермата, която все още бе в устата й. И я изплю в лицето му.
- Шибано лайно - каза студено и спокойно тя. Обърна се и изтича от къщата, облекчена, че той не я гони.
Деветнадесета глава
Фелиша измина пеша целия път до дома й на „Монумент авеню парк”. Трепереше с цялото си тяло, въпреки че нощта бе душна и топла. Гневът й постоянно се сменяше с парализиращо усещане за празнота, което на няколко пъти я караше да спира по средата на улицата. Отново и отново си задаваше един и същи въпрос, а именно че как бе могла да се излъже толкова в този човек? Заради красивите му очи ли бе? Ненормален, дяволски психар. А тя му бе позволила да направи това с нея. И коя бе тя след всичко това?
Качила се в стаята си на втория етаж, тя забеляза, че в хола свети. Баща й току-що се бе върнал от нощно дежурство. В хола й имаше полицай, но бе напълно немислимо да отиде и да му каже, че току-що са я изнасилили. Просто не можеше да го направи. Не можеше и толкова. В този миг я парна догадка. Шон бе знаел това. Знаел бе, че за нищо на светя няма да се обърне към полицията, няма да посмее да каже за това на баща си. От тази мисъл й се догади така, както никога не й се бе гадило преди. Тя се промъкна покрай вратата на хола до банята и пъхна два пръста в устата си, за да повърне. Стараеше се да го прави, колкото се може по-тихо, за да не чуе баща й. Не се безпокоеше за майка си. Тя вече спеше и в кръвта й бе разтворено хапче приспивателно. След повръщането Фелиша си изми зъбите. Двадесетина пъти изплакна устата си и едва след това се промуши от банята до стаята си. „Татко ще реши, че съм се върнала пияна - помисли си тя. - Макар че вече какво значение има?”
През нощта тя не мигна - лежеше и се взираше в тавана, усещайки едновременно и жега, и студ. Мислеше си, че всичко бе пропаднало. Скоро щеше да стане на осемнадесет, а след две седмици свършваше училище. Сега обаче едва ли щеше да отиде поне още веднъж там. Мисълта, че ще види отново Шон Невинс бе, естествено, непоносима за нея, но и да погледне в очите приятелките си й се струваше не по-лесно. Мислейки за Сюзън и Холи, тя изпитваше странна смесица от срам и злоба. В известен смисъл бе запазила девствеността си, но бе изгубила всичко останало. През есента трябваше да влезе в университет, да има нови приятели, може би да си намери гадже, да замине. Сега нищо от това нямаше да стане.