![Злочестие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/6/5/2/zlochestie-bg-download.jpg)
Злочестие [bg]
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-045-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Злочестие [bg]». Краткое содержание книги:
Някогашният водач на Възмездителите прегръща съдбата си на Епичен и потъва в мрака, там, откъдето няма връщане назад. Или поне всички така мислят. Но всички… грешат. Изкуплението е възможно — Меган го доказа. Не всичко е изгубено за тях. Или поне не изцяло. А Дейвид е достатъчно откачен, за да се изправи пред най-могъщия и силен Висш Епичен в опит да върне приятеля си. Или да умре, борейки се.
— Какви ги приказваш? — поиска да узнае той и се подаде изпод одеялата.
— Проф плени човек от отряда — започнах аз. — Вероятно я изтезава, докато ние с теб разговаряме. Скоро ще разбере каквото му е нужно за нас. До края на деня всички сме мъртви.
— Идиот! — кресна Крадеца и скочи.
Останалите от отряда се събраха в стаята.
— Може би ще пожелаеш просто да ни убиеш ти — предположих аз. — За да може ти, а не Проф, да получиш удовлетворение.
Погледът на Меган говореше какви ги вършиш, слонце? Свикнал бях на този поглед.
— Как се случи това? — попита Крадеца и почна да крачи из стаята. — Не се ли предполага да сте умели и ефикасни? Опитни! Виждам, че сте точно толкова неспособни, колкото предполагах поначало!
— Да.
— Ще остана сам в града — продължи Крадеца. — Друг няма да посмее да се изправи срещу Висш Епичен. Създаде ми истинско неудобство, човече!
Това беше върховна обида за Епичните.
— Съжалявам, господарю. Вече нищо не можем да направим.
— Какво? Дори няма да опитате да убиете вашата приятелка?
— Е, има един план, който… — и млъкнах. — Да я убием?
— Да, да. За да не проговори. Това е рационален подход.
— О, разбирам — преглътнах. — Така. Имаме план, добър при това, но никога няма да успеем да го приложим. Изисква всякакви неща, с които не разполагаме. Парашути. Манекени. Техника — представлението ми си го биваше. — Разбира се, ако някой може да ни направи тези неща…
Крадеца рязко се обърна към мен и присви очи.
Усмихнах се невинно.
— Нагъл селяк — продума той.
— Всички Епични използвате такъв език — отвърнах аз. — Да не карате езиков курс за зли диктатори или нещо от сорта? Искам да кажа, кой говори като…
— Това е заговор, за да ме направите ваш слуга — прекъсна ме Крадеца и се приближи. — Ясно ви казах, че няма да използвам силите си във ваша служба.
Изправих се и го погледнах в очите.
— Тиа, член на нашия отряд, беше пленена от Проф. Имаме план да я спасим, но без ресурси няма как планът ни да проработи. Или призоваваш предметите, които са ни нужни, или ще се наложи да се изтеглим от града и да изоставим тази кауза.
— Не се намесвам — каза Крадеца.
— Вече си намесен, малкият. Или започваш да работиш като член на този отряд, или си вън. Пожелавам ти късмет с оцеляването в града. Проф е наредил на всеки разбойник и Епичен да те търси. Случайни проверки с дозер на улицата, огромни награди, образът ти — разлепен навсякъде…
Крадеца стисна зъби.
— А се предполагаше, че аз съм злият.
— Не. По някакъв начин ти побеждаваш тъмнината. Ти не си зъл; ти си просто глезен и себичен — кимнах по посока на останалите от отряда. — Ще ти донесем списък. Всички предмети ще са във възможностите ти. Можеш да правиш… какво? Всичко с размери не по-големи от диван, нали? На разстояние пет километра, доколкото си спомням. Максималната маса не би трябвало да е проблем.
— Как… — той съсредоточи поглед върху мен, все едно ме вижда за пръв път. — Откъде знаеш това?
— Взел си способността за създаване от Брейнсторм. Имам цяло досие за нея.
Отправих се към входа.
— За едно си прав — каза Крадеца подире ми. — Не съм зъл. Аз съм единственият. Всички останали в този мърляв, ужасен, луд свят са пречупени. Зли, грешни, отблъскващи, както щеш ги наричай. Счупени.
Обърнах се и през рамо пак го погледнах в очите. Кълна се, че я видях там. Тъмнината като безкрайно езеро. Вряща омраза, презрение, всемогъща страст за разруха.
Сгрешил бях. Крадеца не го беше превъзмогнал. Оставаше си един от тях. Нещо друго го удържаше.
Разтревожено се обърнах и излязох от стаята. Казах си, че трябва да му дам списъка час по-скоро. Истината обаче беше, че не можех да гледам повече тези очи. И исках да отида възможно най-далече от тях.
25.
— Добре, де — рече Едмънд в моя мобилен. — Като се замисля, нещо подобно стана с мен.
— Разкажи ми — нетърпеливо подех аз. Носех мобилния закачен на рамото върху якето, със слушалка в ухото, докато си събирах нещата за мисията тази нощ. Бях сам в някаква стая в новото ни временно скривалище. Бяха изминали пет дни от залавянето на Тиа и ние се движехме по разписание. Бях говорил с Коуди да използваме катакомбите под града, но най-накрая решихме, че не са проучени достатъчно добре и може да бъдат нестабилни.
Вместо това използвахме едно от предложенията му — скрито място под един мост в парка. Колкото и да нямах търпение да се добера до Тиа, ние не можахме да потеглим веднага. Имахме нужда от време да се настаним на някое ново място и да тренираме. Освен това планът на Тиа изискваше в Шарп Тауър да има парти, а най-скорошното бе тази вечер. Трябваше да се надяваме Тиа да е успяла да издържи.