Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
За притежателя именно всяко притежаемо е добре скрито; и от всички зарити съкровища собственото бива най-подир разкопано — тъй заповядва духът на тежестта.
Почти в люлката още ни дават тежките думи и ценности: „добро“ и „зло“ — тъй се нарича това наследие. Зарад тях ни се прощава, че живеем.
И заради това оставяме ние децата да дойдат при нас, за да можем овреме да им запретим да обикнат сами себе си: тъй заповядва духът на тежестта.
А ние — даденото нам в наследие мъкнем с вяра на твърди плещи и през стръмни планини! И когато се потим, казват ни: „Да, тежко се носи животът!“
А то е само човекът, който сам себе си тежко носи! То е, защото той мъкне множество неща, чужди нему, на своите плещи.
Като камила коленичи той и оставя да го натоварят добре.
Особено силният, издръжлив човек, комуто е присъщо благоговение: твърде много чужди тежки думи и ценности товари той върху си — и животът му се струва пустиня!
И наистина! Малко ли наши собствени неща са тежки за носене!
И много неща в човека са като стрида отвратителни и лигави, и мъчноуловими — тъй че една благородна черупка с благородни украшения трябва да се застъпи за нея. Но и туй изкуство трябва да се усвои: да имаш черупка и хубав вид, и умна слепота!
А пък в много неща у човека се лъжем — не една черупка е незначителна и печална, и твърде много черупка. Много скрита добрина и сила никога не биват отгатнати, най-вкусните хапки не намират кой да ги вкуси!
Жените знаят това, най-изтънчените: малко по-дебела, малко по-суха — о, колко е съдбоносно това малко!
Човека да откриеш е мъчно, а себе си — най-мъчно; често духът ни мами за душата. Тъй заповядва духът на тежестта.
Но онзи се е сам открил, който казва: „Това е мое добро и зло.“ С това той е накарал да онемеят къртът и джуджето, което казва: „За всички добро, за всички зло.“
Истина, аз не обичам и ония, за които всяко нещо е добро и тоя свят — най-добър. Тях аз наричам вседоволни.
Вседоволство, което умее всичко да вкусва, не показва най-добър вкус! Аз почитам опърничавите взискателни езици и стомаси, които са научили да казват „аз“ и „да“, и „не“.
А всичко да дъвчеш и смилаш — е съвсем по свински! Винаги да викаш И-А — това знае само магарето и който е от неговата пасмина!
Тъмножълтото и яркочервеното: това е по моя вкус — той смесва кръв във всичките бои. Но който варосва своята къща, той ми показва една варосана душа.
Едните влюбени в мумии, другите в призраци; и двама еднакво врагове на всяка плът и кръв — о, как и двамата са противни на вкуса ми! Защото аз обичам кръв.
И не искам аз да живея и пребивавам там, дето всеки плюе и храчи: такъв е моят вкус — предпочел бих да живея между крадци и клетвопрестъпници. Никой не носи злато в уста.
Но още по-отвратителни ми са всички плюнколизци; и най-отвратителното животно, което намерих между хората, аз го кръстих паразит: то не искаше да обича, а да живее от обич.
Нещастни наричам аз всички, които имат само един избор: или да станат зли зверове, или зли укротители на зверове: при такива аз не бих си построил хижа.
Нещастни наричам аз също онез, които всякога трябва да чакат — те са противни на вкуса ми: всичките митари и базиргяни, и царе, и всички други пазачи на страни и дюкяни.
Истина, аз също се учих да чакам, и то изосновно — но само да чакам себе си. И преди всичко аз се научих да стоя, да вървя и тичам, и скачам, и да се катеря, и танцувам.
А това е моето учение: който някога иска да се научи да хвърка, той трябва изпърво да се научи да стои и върви, и тича, и да се катери, и танцува — до полет се не долита!
По въжена стълба се научих аз да се изкачвам до много прозорци, с чевръсти крака въздрасвах се по високи мачти: да седя на високите мачти на познанието ми се струваше не малко блаженство; да пламтиш като малки огньове на високите мачти: макар и малка светлина, но все пак голяма утеха за разбити моряци и за претърпели корабокрушение!
По разни пътища и начини стигнах аз до моята истина: не по една стълба се въззех на висини, отдето погледът ми блуждае в моята долина.
И неохотно все питах аз за пътища — това беше винаги против вкуса ми! Аз предпочитах да питам и опитвам сам пътищата.
Опитване и питане беше целият ми ход — и наистина, трябва да се научим също да отговаряме на такива въпроси! А това е моят вкус: ни добър, ни лош, но мой вкус, от който аз се не срамя, нито крия нещо.