Хайка за вълци

После влизаше в другата стая, където бяха книгите му, подредени в шкафове от тъмно дърво. Заемаха двете срещуположни стени от пода до тавана и бяха тъй плътно притиснати една в друга, че Николин не можеше да си пъхне пръста между тях. Никога не бе разтворил една от тези книги, но можеше да стои с часове сред тях, изпълнен със страхопочитание и благоговение, защото му се струваше, че между кориците им е затворен един друг, възвишен и тайнствен свят, в който можеше да наднича и да го разбира само господарят му. Виждаше го да седи на малкото кожено кресло с разтворена книга, вглъбен с часове, виждаше как лицето му се променя и става ту ведро, ту тъжно, чуваше го как се усмихва или тежко въздиша.

В началото на март Деветаков се завърна от чужбина. Макар да бе изморен и поотслабнал от дългия път, изглеждаше бодър и въодушевен, от него се излъчваше някакво сияние на мекота и спокойствие и Николин с радост си мислеше, че не е „онова тихото“, което го правеше тъжен и безразличен, а нещо друго, благо и животворно. Както винаги бе донесъл подаръци на прислугата и на семейство Малай. Унгарецът сякаш бе го очаквал, прие подаръка с писмото и му даде писмо до Деветаков, писано отнапред. Откак живееше в чифлика, бе отнесъл стотици писма от госпожа Клара до Деветаков и от него до нея. Случвало се беше да види нейните писма на масата на Деветаков, кратки бележки, написани на френски на небесносиня хартия и поставени в също такива продълговати пликове. След всяка размяна на писма последваше размяна на книги или госпожа Клара и Малай идваха на гости. Те и сега дойдоха. Николин забеляза, че бяха много по-възбудени и весели, отколкото друг път, и особено Малай, който при всичкото си старание да изглежда общителен, винаги си оставаше мълчалив и непроницаем, тази вечер не приличаше на себе си. Тъмното му лице с клюнест нос, който му придаваше израз на граблива птица, бе озарено от някаква вътрешна светлина и радостно нетърпение и той заговори още от вратата, докато държеше жена си на ръце. След вечерята госпожа Клара седна на пианото и докато изящните й бели пръсти изтръгваха от клавиатурата тихи и нежни звуци, тя запя усмихната някаква весела песен. После слушаха новините от Радио София, от Москва и Лондон. Главната новина, която съобщаваха радиостанциите, бе завършването на зимната кампания на Източния фронт. Германската армия бе принудена да се оттегли на 600–700 километра назад, освободени бяха Северен Кавказ, Сталинград, Ростовска, Курска и много други области. Германската армия бе загубила почти половината от бойните си сили.