Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
– Мислех, че си си тръгнал и си ме оставил – казва тя тихо.
Поколебавам се, но после признавам.
– За малко да го направя. – Не бива никога да узнава колко близо бях.
Докато съм събирал нещата си и съм планирал бягството си, тя е разгръщала кърпата със заразата на чумата. От тази мисъл в гърлото ми се надига горчилка.
– Не бих могла да те виня за подобно нещо. Всички трябва да се грижим за себе си в тези времена. Трябва да си тръгнеш, Нус-Нус. Тръгвай сега, това може да е единственият ти шанс за свобода.
Каква свобода е това, ако сърцето и съзнанието ти са в окови? Само поклащам глава.
– Не мога да си тръгна.
Би било лъжа, ако кажа, че не се радвам – тя ме поглежда съсредоточено и въпреки изразителните ѝ сини очи не знам как да изтълкувам този поглед, затова се извръщам встрани. Накрая тя протяга ръка, английски жест, и аз я хващам леко в своята. Тя е гореща и изпълнена с живот, с два живота. Навеждам глава и я притискам с чело; след това се налага да си тръгна бързо, защото очите ми са пълни със сълзи.
Колоната с багажа е дълга няколко километра: десетки и десетки колички и каруци за Исмаил и личните му дрехи, бижута, злато и оръжия; леглото му, килими, завивки и любими мебели; преносимият му хамам; благовонията и парфюмите му, кандила и гарафи, Коранът му, килимчетата му за молитва; любимите му котки. Абделазиз, доктор Фридрих и Бен Хаду пътуват с Исмаил, заобикалени от елитните воини бухари и кавалерията. Аз пътувам с робите прислужници и нищожния ни багаж: дрехи, завивки и по няколко лични вещи. След нас са жените и децата с пазачите на вътрешните дворове, около петстотин на брой, всичките евнуси. Следват астрономите, благородниците от двора и висшите сановници; семействата и прислугата им. След това са каруците с принадлежностите; Малик и кухненските му помощници; шивачките, шивачите, конярите, ковачите и останалите занаятчии. Опашката с товарите се извива по хълмовете зад нас много по-далеч от там, докъдето стига погледът ни. Знам, че някъде назад има и армия от роби, които вървят пеша, предимно африканци. Християните остават в града, за да продължат работата си под погледа на най-доверените (което означава най-жестоките) надзиратели. Исмаил остави дълъг списък със задачи на главния строител и очаква те да са свършени преди завръщането му, и горко им, ако не са изпълнени с абсолютно съвършенство.
След пет дни път на юг достигаме прохладното подножие на Атласките планини и правим лагер край бистро зелените води на река Мелуия. Съблечен до кръста, помагам на другите роби да опънем шатрите на султана, задача, усложнена от факта, че земята не е равна, а и павилионите – черно-бели от външната страна и зеленочервени от вътрешната – са така наблъскани един в друг, че всеки върви в краката на другия. Вече беше се разразил бой, тъй като някой ударил по невнимание друг, докато замахвал с чука, а пострадалият възнегодувал; астрономите се затрудняват с подреждането на уредите си на непознатото място, разделили са се на два лагера и спорят помежду си за точната посока на Кааба – съществена подробност предвид това, че султанът трябва винаги да ляга с глава към Мека. Точно в този момент Исмаил се задава с Алис от дясната си страна и Зидана от лявата.
Коленичим на тревата, свели очи.
– За какво е всичко това? – Слухът на Исмаил е като на прилеп, дочул е кавгите.
Виждам как звездобройците си разменят изпълнени с паника погледи и на мига забравят за споровете.
– Робите не слушат наставленията, ориентирали са шатрите погрешно. Кааба е точно в тази посока. – Главният астроном показва на султана стрелката на своята кибла, а Исмаил се навежда, за да види добре гравирания месингов диск. Вдига глава с мораво от гняв лице. След толкова години не се изненадвам от бързата промяна на настроението му, но дори аз не съм подготвен за това избухване.
– Застреляйте ги всичките! – крещи към стражите. Махва с ръка, за да покаже, че има предвид всички, които са участвали в опъването на тентите, повече от четирийсет от нас. – Искам ги мъртви, всичките! Те обиждат Пророка! Обиждат мен! Застреляйте ги всичките!
Изпълва ме такова отчаяние, че ми се иска да скоча на крака и да хукна. Сякаш някаква магия ме е приковала на мястото ми и не мога да помръдна. Успявам единствено да вдигна глава за миг, за да видя куршума, който лети към мен.
Стражът, застанал най-близо до султана, се поколебава: фатално. Исмаил веднага се нахвърля върху него и взима оръжието му. Горкият нещастник не го пуска на мига и това се оказва последното нещо, което прави, защото вече е свел изненадано поглед към украсената със скъпоценни камъни дръжка на кралския кинжал, който стърчи от гърдите му. Устата му се отваря и разкрива късче от отрязан език. После тихо се строполява, като пуска оръжието. Исмаил го взема, стреля към онзи с чука, но не уцелва него, а наведеното тяло на мъжа до мен, който извиква стреснато и отскача над земята, а топлата му кръв ме оплисква. Като по команда останалите стражи започват бурна стрелба. Изведнъж настава касапница.