Когато мъртвите се пробудят

Започнаха от съседите, Сьодерлунд. Елви знаеше, че мъжът е някакъв шеф във фармацевтична фирма, а жената — преждевременно пенсионирана библиотекарка. Отдавна живееха в квартала, но не беше общувала с тях.

Отвори им мъжът. Имаше малко бирено коремче, пуловер на каре, плешиво петно на главата и мустак. С други думи, определено би имал шанс да спечели някое от състезанията за прилика с известни личности, които се провеждаха през деветдесетте.

Елви не се бе подготвила предварително, разчиташе, че вдъхновението само ще я посети в точния час. Мъжът я позна и се усмихна мило.

— Аха, вие сте г-жа Лундберг.

— Да — отвърна му Елви. — А това е Хагар.

— Аха. Добър вечер.

Мъжът поглеждаше ту Елви, ту Хагар.

— С какво бих могъл да ви услужа?

— Може ли да влезем? Имаме да ви кажем нещо важно.

Мъжът сбърчи вежди и погледна назад през рамо, сякаш за да се увери, че зад гърба му наистина има къща, в която да ги пусне. После отново се обърна към тях и за миг придоби такова изражение, като че искаше да ги попита нещо, но после просто им каза:

— Моля, заповядайте.

Когато Елви влезе в коридора, следвана от Хагар, мъжът посочи челото ѝ.

— Да не би да сте се ударили?

Елви поклати глава.

— Не. Нищо подобно.

Очевидно този отговор се оказа незадоволителен за мъжа, който се понамръщи, после отстъпи няколко крачки назад, за да ги пусне да влязат, и застана с ръце на корема. Вестибюлът бе оскъдно, но изискано мебелиран за неговия вкус и бе вероятно дело на съпругата му.

— Чудесен дом! — възкликна Хагар.

— Да, да… — Мъжът се огледа наоколо и показа ясно, че е на съвсем друго мнение. — Всичко е в… определен стил.

— Моля? — зачуди се Хагар.

Елви ѝ хвърли яден поглед, а мъжът повтори репликата си. След това зачака. Преди Елви да реши какво точно да му каже, думите като че ли сами се отрониха от устните ѝ.

— Дошли сме, за да ви подготвим.

Мъжът наведе леко глава напред.

— Така ли? И за какво?

— За завръщането на Христос.

Съседът облещи очи, но преди да успее да каже нещо, Елви продължи:

— Мъртвите се пробудиха, предполагам, че сте чули.

— Да, но…

— Не — прекъсна го Елви. — Няма но. Дори съпругът ми се върна тази нощ, като всички останали мъртъвци. Учените са напълно безпомощни, „невъзможно е, няма обяснение“, само това повтарят. Всичко случващо се обаче е напълно естествено и всички отдавна знаем, че този ден все някога ще настъпи. Нима смятате да си седите тук и да бездействате, да се преструвате, че това е просто поредният естествен феномен?

Съпругата излезе от кухнята и избърса ръцете си в една кърпа. Елви ги чу как с Хагар се поздравиха зад гърба ѝ. Мъжът попита:

— Но… какво искате?