Сянка и кост
- Автор: Бардуго Лей
- Серия: Гриша #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Сянка и кост». Краткое содержание книги:
Състраданието в гласа ù напълно ме съкруши. Състрадание от една жена, която досега не ми позволяваше нито миг на слабост, нито миг на покой.
Краката ми омекнаха и аз се свлякох на пода. Стиснах главата си в ръце, опитвайки да заглуша гласа на Багра. Но не можех да се отърва от думите на Тъмнейший, които още кънтяха в съзнанието ми: „Всички ние служим някому.“
„Царят е същинско дете.“
„Двамата с теб ще променим света.“
Той ме беше излъгал за Багра. Лъжеше и за Черния еретик. Мигар ме беше излъгал и за елена?
„Трябва да те помоля да ми се довериш.“
Багра го умоляваше да ми даде друга муска, но той настояваше да са непременно рогата на елена. Огърлица – не, нашийник – от кост. А когато се възпротивих, той ме целуна и аз начаса забравих за елена, муската и всичко останало. Помнех как изглеждаше съвършеното му лице в светлината на фенерите, изумлението му, разчорлената му коса.
Нима всичко това е било умишлено? Целувката на езерния бряг; краткотрайната болка, която пробяга по лицето му онази нощ в хамбара; всеки жест на човечност, всяко прошепнато откровение, дори случилото се между нас тази вечер?
Цялата се сгърчих при тази мисъл. Все още чувствах топлия му дъх по шията си, чувах го как шепти в ухото ми: „Най-лошото на всяко желание е, че ни прави слаби“.
Колко прав е бил. Аз така копнеех да намеря свое място под слънцето, където и да е то. Така жадувах да му угодя и толкова се гордеех, че пазя тайните му. Но никога не си направих труд да се замисля какво всъщност иска той, каква е подбудата, която го тласка напред. Мислите ми бяха прекалено заети с въображаемата картина как стоя редом до него – спасителката на Равка, най-драгоценната, най-желаната, същинска царица.
Толкова бях улеснила плана му.
„Двамата с теб ще променим света. Ти само почакай.“
Облечи си красивите одежди и чакай следващата целувка, следващата мила дума. Чакай елена. Чакай нашийника. Чакай да те направят убиец и роб.
Той ме предупреди, че ерата на гришанската сила върви към своя край. Трябваше и сама да разбера, че никога не би го допуснал.
Пресекливо си поех дъх и опитах да овладея треперенето си. Замислих се за бедния Алексей и за всички като него, пратени на явна смърт в черните дебри на Долината. Мислех за пепелявите пясъци, които някога са били ронлив чернозем. Мислех за волкрите, първите жертви на Черния еретик и неговата ненаситност.
„Нима наистина мислиш, че съм свършил с теб?“
Тъмнейший искаше да ме използва. Искаше да ми отнеме единственото, което някога е било само мое, да ме лиши от единствената ми сила.
Изправих се на крака. Нямах намерение да го улеснявам повече.
– Добре – казах, посягайки към купчината дрехи, които Багра ми беше донесла. – Какво трябва да направя?
ГЛАВА 16
ОБЛЕКЧЕНИЕТО НА БАГРА беше видимо, но тя не губеше време.
– Може да се измъкнеш от двореца заедно с артистите. Тръгни на запад.
Когато стигнеш Ос Кърво, търси „Верлорен“. Това е търговски кораб от Керч.
Пътуването ти е вече предплатено.
Пръстите ми замръзнаха върху копчетата на кафтана.
– Искаш да отида в Западна Равка? И пак да прекося Долината, но този път сама?
– Искам да изчезнеш, момиче. Сега си достатъчно силна, за да пътуваш сама в Долината. Не би трябвало да те затрудни. Защо, мислиш, хвърлих толкова усилия да те обуча?
Ето още едно нещо, за което не си бях дала труд да се замисля. Тъмнейший беше казал на Багра да ме остави на мира. Тогава си въобразявах, че ме защитава, но може би просто бе целял да ме държи слаба.
Смъкнах кафтана от гърба си и навлякох грубата вълнена риза през глава.
– Знаела си за намеренията му още от самото начало – обърнах се към
Багра. – Защо ми казваш чак сега? Защо точно тази вечер?
– Защото вече нямаме никакво време. Не съм вярвала, че ще открие стадото на Морозов. Това са неуловими създания, част от най-древната наука, дошли от самото сърце на света. Но явно съм подценила хората му.
„Не – помислих си, докато намъквах кожения брич и ботушите, – подценила си Мал.“ Мал, който можеше да преследва и открива като никой друг. Мал, който можеше да намери дирите на всяко живо същество. Мал, който щеше да намери елена и да ми го достави на тепсия, а заедно с това да предаде всички нас във властта на Тъмнейший, без дори да го подозира.