Сянка и кост

– Той е служил при безчет царе, безброй пъти е инсценирал смъртта си, изчаквайки да дойде неговият час, да се появиш ти. Добие ли веднъж власт над Долината, вече никой не би могъл да му се опълчи.

По тялото ми премина трепет.

– Не – отвърнах. – Той ми каза, че Долината е била грешка. Нарече пред мен Черния еретик истинско зло.

– Долината не беше грешка. – Багра отпусна ръце и мастиленият мрак около нея взе да се разсейва. – Единствената грешка бяха волкрите. Той не предполагаше докъде ще доведе това, не допускаше какво може да причини сила с такава мощ на обикновените хора.

Стомахът ми се обърна.

– Волкрите са били хора?

– О, да, преди много поколения. Земеделци, техните жени, децата им. Още тогава го предупреждавах, че всичко това си има цена, но той не ме послуша. Жаждата за власт го беше заслепила. Както го заслепява и сега.

– Грешиш – възразих и разтрих ръцете си, опитвайки да прогоня проникващия в костите ми студ. – Ти лъжеш.

– Единствено волкрите попречиха на Тъмнейший да използва Долината като оръжие срещу своите врагове. Те са наказанието му, живото доказателство за неговата безочливост и надменност. Благодарение на теб обаче това ще се промени. Чудовищата не могат да оцелеят на слънчева светлина. Щом Тъмнейший използва твоята сила, за да ги подчини, вече ще може свободно да влиза в Долината. И най-накрая ще има онова, към което се стреми открай време: безгранична власт.

Поклатих глава.

– Няма да направи такова нещо. Никога няма да го направи. – Още помнех среднощния ни разговор край огъня под изпочупените греди на хамбара; помнех срама и горестта в гласа му. „Цял живот търся начин да оправя нещата. За мен ти си първият проблясък на надежда от дълго време насам.“ – Той каза, че иска отново да обедини Равка. Каза...

– Не ми разправяй какво ти е наговорил! – озъби се тя. – Той е древен. Имал е достатъчно време да шлифова лъжите си пред едно самотно и наивно момиче. – Тя пристъпи към мен с пламнали черни очи. – Мисли, Алина! Ако Равка отново стане едно цяло, Втора армия вече няма да е жизненонеобходима за нейното оцеляване. Тъмнейший ще се превърне в обикновен царски служител. Мигар за такова бъдеще си мечтае той?!

Започвах цялата да се треса.

– Моля те, спри.

– Но ако Долината е в негова власт, тя ще сее смърт и разрушение. Той ще погуби света и вече никога няма да бъде принуден да се кланя пред някой цар.

– Не.

– И всичко това благодарение на теб.

– Не – изкрещях в лицето ù. – Аз няма да го направя! Дори всичко това да е истина, никога няма да му помогна да го постигне.

– Няма да имаш друг избор. Силата на елена принадлежи на този, който го е убил.

– Но той не може да се възползва от муската – възразих немощно.

– Затова пък може да се възползва от теб – меко отвърна Багра. – Еленът на Морозов не е обикновена муска. Той ще го преследва. Той ще го убие. Той ще вземе рогата му и щом веднъж ги сложи около врата ти, ти ще му принадлежиш изцяло. Ти ще станеш най-могъщата Гриша на всички времена и цялата тази новооткрита сила ще е в негова власт. Двамата ще сте свързани навеки и ти ще си безсилна да му противостоиш.