Сянка и кост
- Автор: Бардуго Лей
- Серия: Гриша #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Сянка и кост». Краткое содержание книги:
Мал сигурно вече бе напуснал двореца и пътуваше обратно към Сайбея, за да се присъедини към останалите следотърсачи, тръгнали подир стадото на Морозов. Увеличаващото се разстояние помежду ни беше съвсем осезаемо. Чувствах се много по-далече от него в сравнение с всичките месеци самота досега.
Прокарах палец по белега върху дланта си.
– Върни се – прошушнах и тялото ми се разтресе от нови ридания. Той обаче никога нямаше да се върне. Все едно му бях заповядала да замине завинаги. Знаех, че едва ли ще го видя отново, и при тази мисъл цялата ставах на болка.
Загубих представа колко дълго съм стояла така в тъмното. По едно време си дадох сметка, че някой тихо почуква на вратата. Изпънах рамене, опитвайки да потисна хлиповете. Ами ако беше Тъмнейший? Точно сега не бих понесла да го видя, но все пак трябваше да направя нещо. Надигнах се и отворих вратата.
Една кокалеста ръка стисна китката ми в желязна хватка.
– Багра! – извиках, взирайки се в жената на прага.
– Ела – дръпна ме тя и се огледа през рамо.
– Остави ме, Багра. – Опитах да се изскубна, но тя се оказа неочаквано силна.
– Идваш с мен, момиче – обузда ме тя. – Веднага!
Дали заради пронизващия поглед, с който ме наблюдаваше, дали заради потреса да видя страх в очите ù, или просто защото бях свикнала да се подчинявам на нейните заповеди, но аз я последвах навън. Тя затвори вратата след нас, продължавайки да стиска китката ми.
– Какво става? Къде ме водиш?
– Тихо.
Вместо да тръгне надясно към главното стълбище, тя ме повлече към противоположния край на коридора. Натисна някакъв панел в стената и пред нас зейна тайна врата. Багра ме бутна към нея. Нямах сили да се съпротивлявам, затова се запрепъвах надолу по тясната спираловидна стълба. Всеки път, когато я поглеждах през рамо, тя ме блъскаше да продължавам. Щом стигнахме долу, Багра мина пред мен и ме поведе по тесен коридор с гол каменен под и прости дървени стени. В сравнение с останалата част на Малкия дворец тук всичко беше почти необзаведено, затова предположих, че сме в крилото на прислугата.
По едно време Багра отново сграбчи ръката ми и ме вмъкна в тъмна пуста стая. Запали само една свещ, заключи и залости вратата, после прекоси на пръсти помещението и дръпна пердетата пред малкото сутеренно прозорче.
Мястото беше оскъдно обзаведена с груб нар, прост стол и леген.
– Дръж – каза и ми хвърли купчина дрехи. – Облечи се.
– Нямам сили за нови уроци, Багра.
– Край с уроците. Трябва да напуснеш това място. Още тази нощ.
Примигнах недоумяващо.
– Какви ги приказваш?!
– Опитвам се да те отърва от доживотно робство. А сега се преоблечи.
– Какво става, Багра? Защо ме доведе тук?
– Нямаме много време. Тъмнейший скоро ще открие стадото на Морозов. И ще залови елена.
– Знам – отвърнах, мислейки за Мал. Сърцето ми се свиваше от болка, но не устоях на изкушението да позлорадствам. – Аз пък си мислех, че ти не вярваш стадото на Морозов да съществува.
Тя махна с ръка, сякаш разпъждаше думите ми като досадни мухи.
– Говорех така само за пред него. Разчитах да се откаже от преследването на елена, ако го убедя, че това е само селско поверие. Залови ли го обаче, вече нищо няма да го спре.
Дръпнах ядосано ръката си.
– И какво ще направи?
– Ще използва Долината като оръжие.
– Аха, ясно – казах. – А случайно планира ли да вдигне лятна вила там?
Багра стисна още по-силно ръката ми.
– Това не е шега!
В гласа ù се усещаше необичайно за нея отчаяние, хватката ù започваше да ми причинява болка. Какво не беше наред?
– Багра, може би не е зле да отидеш до лазарета...
– Нито съм болна, нито съм обезумяла – изсъска тя. – Трябва да ме послушаш.
– Тогава говори разумно – отвърнах. – Как е възможно някой да използва Долината на смъртната сянка като оръжие?!
Тя се надвеси над мен и пръстите ù се впиха в плътта ми.
– Като я разшири.
– Ясно – произнесох бавно, опитвайки да се изтръгна от хватката ù.
– Земята, където сега се простира Безморие, навремето беше зелена и плодородна, тучна и изобилна. Сега е мъртва и пуста, обитавана от гнусни създания. Тъмнейший ще разшири нейните граници на север до Фйерда, а на юг до Шу Хан. Онези, които не преклонят глава пред него, ще видят как владенията им се превръщат в безлюдна пустош, а народът им става плячка на хищните волкри.
Зяпнах ужасена насреща ù, потресена от картината, която тя описваше. Старицата несъмнено беше загубила разсъдъка си.
– Багра – започнах отдалече, – според мен имаш треска. – „Или напълно си изкуфяла.“ – Ще е много хубаво, ако успеем да хванем елена. Така ще мога да помогна на Тъмнейший да унищожи Долината.