Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
– Както виждам, сте във форма, госпожо Витрал.
– Е, не особено... Трябва да направите така, че автобусът да ходи до гробището, Себастиен, заради стари вдовици като мен...
Общинският съветник се усмихна.
– Д-д-а-а... Идеята не е лоша. Ще я впишем в програмата! А Марк си е все в Париж, нали?
– Да, да, там е.
Никол неволно пак потъна в мислите си и си спомни какво съобщение бе оставил Марк на гласовата ѝ поща. Какво можеше да му каже? Какъв отговор да му даде?! Тя, разбира се, знаеше къде е Емили. Бе отгатнала непоправимата стъпка, която момичето се канеше да направи. А през всички изминали години толкова се бе молила това да не се случи! Очевидно мъките ѝ бяха напразни. Съдбата пак им изигра мръсен номер.
Стържещият глас на Тити я изтръгна от унеса. Устата му вече лъхаше на калвадос.
– Ех, този Марк... Още ли се държи като послушно кученце пред Емили? Вече не си идва до Диеп дори в неделя, за да поиграе ръгби с отбора... Никол, нищо че ви е внук, но да знаете, че не е голяма загуба като играч. Не допринасяше кой знае колко за играта. Много е вързан в ръцете...
Тити избухна в силен смях..
– Млъквай, Тити! – пресече смеха му Себастиен.
– Няма нищо – усмихна се Никол.
После обърна глава. Отзад камионът бе пълен със стотици листчета, натрупани в кашони.
– Пак на моста ли отиваш, Себастиен?
– Пак там. Ширак напразно разпусна десницата заедно с Народното събрание, все още чакаме промяната... Но все пак ще има другари в правителството.
– Какво ще правиш днес?
– Раздаваме брошури, за да спасим търговското пристанище. Искат да ликвидират линиите със Западна Африка, последните, които още не са иззети от Хавър или Антверпен... за доставка на банани, ананаси... Все неща от тоя род. Ако изгубим пазара и това пристанище умре, да не ви разправям какво ни чака... Другата събота ще организираме протести и в Руан пред префектурата.
Тити ръгна с лакът Никол в ребрата.
– Ами да, дори да изгубим бананите и ананасите, ще запазим риболова, нали така?
Себастиен въздъхна и Никол го погледна с разбиране.
– Ако искаш, дай ми брошури. Мини през „Поле“ когато можеш, и остави един кашон. Не ти обещавам, че ще дойда на протестите в събота, но пък ще разнеса брошурите от врата на врата. Обичам тази работа, а и в Диеп все още има хора, които ме познават. А някои дори ме слушат.
Тити почти подскочи.
– Така е, Никол. Умирах да ви гледам, когато се появявахте едно време по телевизията. Бях на петнадесет години. Страхотно беше, когато през цялото време се опитвахте да скриете циците си, а те пак изскачаха!
Себастиен нервно завъртя волана.
– Голям глупак си, Тити!
– Е, че какво? – отвърна Тити с учудване. – Какво лошо има? На нейните години Никол няма да помисли, че я свалям. Просто ѝ правя комплимент. Ей така, за да ѝ доставя удоволствие.
Никол нежно постави ръката си върху ръката на Тити.
– На всичко отгоре си прав, Тити. Прави ми удоволствие – усмихна му се тя.
Последва кратко мълчание и Никол неволно пак се замисли за Емили. Толкова би искала момичето да е с нея сега! Без да ѝ налага мнението си и да я кара да променя решението си, просто да е до нея... Никол отлично знаеше, че след това с невинността на Емили ще бъде свършено. Усещането за смърт щеше да я преследва винаги. Също и спомените, угризенията...
– Последна спирка. Гробището! – извика Себастиен. – Да ви докарам ли тази вечер един кашон с брошури?
– Да, ако искаш.
– Ще ни помогнете... Наистина сме в затруднено положение. А вие, Никол, трябваше да се кандидатирате с нашите листи.
– Не аз, а Пиер. Трябваше той да го направи. Беше уговорено. През хиляда деветстотин осемдесет и трета година.
Смутен, Себастиен замълча.
– Спомням си – каза той. – Беше ужасна загуба... Гадна работа... Какъв съм глупак! Всъщност... – поколеба се той. – Жив ли е още оня фургон, ситроенът?
Никол се усмихна примирено.
– Ами, да. Трябваше да продължа да работя. Заради Марк и Емили.
– Най-хубавите пържени картофи на Алабастровия бряг47. Е, Никол, разбира се, че не ходех до фургона само за да гледам гърдите ви! Повярвайте ми – възкликна Тити.
Въпреки волята си, Себастиен избухна в смях. Този път усмивката на Никол бе носталгична. Сините ѝ очи блеснаха и лицето ѝ засия. Все още имаше тази способност.
– Фургонът си стои в градината. Вече няма кой да ме моли да го преместя, за да си играе. Най-спокойно си ръждясва... – Никол отвори вратата. – Е, оставям ви да работите!