Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Мислите му полетяха към Лили.
O, водното ми конче!
Ти имаш нежни крилца,
А аз – смачкано туловище...
Марк извади телефона си. Най-после имаше покритие! Набра номера на Лили. Както винаги – гласовата поща.
„Лили, почакай, обади ми се! Не прави глупости! Обади ми се. По следата съм и ще открия истината.“
Само че какво щеше да открие? Не, не трябваше да се колебае, а да върви напред. Пристигна на мястото, откъдето тръгваха влаковете по извънградските линии. Оранжевите високоскоростни влакове бяха наредени като спринтьори пред стартовата линия за бягане петстотин километра на юг. Сейфовете за багаж се намираха вдясно, след павилиона за вестници. Марк отвори една тежка стоманена вратичка и набута раницата си в сивия метален куб. Нямаше да отиде в „Розре“, у семейство Дьо Карвил, с тетрадката на Гран-Дюк в ръка. Детективът бе поверил тетрадката на Лили, а не на бабата и дядото Дьо Карвил. За да постъпи така, непременно е имал нещо наум. Щеше да се срещне със семейство Дьо Карвил, да обсъди нещата с тях, да преговаря. А после – после щеше да обмисли всичко...
Трябваше да вкара седемцифрен код. Без да се замисли, Марк написа 7111982. Шкафчего глухо изщрака. На една будка продаваха сандвичи и напитки. Марк почака на опашка две минути и си купи сандвич с шунка и бутилка вода. Бе взел правилното решение. Да се раздели временно с тетрадката, въпреки че изгаряше от желание да прочете продължението – версията на Гран-Дюк за катастрофата на 7 ноември 1982 година. Тогава Марк бе на четири години и смътно си спомняше случилото се. Да, но думите в тетрадката на Гран-Дюк бяха доста по-конкретни. „От Истанбул ми бе трудно да повярвам в инцидента. Какво ставаше с мен? Жертва на професионална деформация ли бях, или имах предчувствие?“
Ето това искаше да узнае Марк!
Но толкова по-зле. Внезапно той се обърна рязко и се върна при сейфовете за багаж. После изписа кода 7111982. Нервно бръкна в сака и извади тетрадката.
Запрелиства страниците. Запрескача редовете.
...означаваше, че губя годините си – тогавашните и всички, които щяха да ми останат после. И въпреки всичко, продължих.
Дотук бе стигнал. Прелисти още няколко страници, а после с решително движение откъсна няколко листа от тетрадката. Пет листа – онези, които бяха след мястото, където бе прекъснал четенето. Инцидентът с баба му и дядо му в Трепор, преразказан от Гран-Дюк. Сгъна листовете на четири и ги напъха в задния джоб на джинсите си. После затвори шкафчето за багаж и отново сe впусна в лабиринта коридори на Лионската гара.
46 Батаклан – зала в Париж за спектакли и концерти, построена през 1864 г. Носи името на оперетата на Ж. Офенбах „Ба-та-клан“ – бел. прев.
23
2 октомври 1998 г., 11 часът и 55 минути
Никол Витрал вървеше бавно по тротоара на улица „Ла Бар“. Като стигна на кръстовището до училище „Севине“, спря и се закашля. Коварна, дълбока кашлица. Оставаше ѝ да изкачи улица „Монини“ и щеше да се озове пред гробище „Жанвал“. Повече от километър. Не се притесняваше, разполагаше с време. Откакто се бе пенсионирала, почти нямаше друго занимание освен всекидневното си поклонение на гроба на съпруга си. На връщане купуваше хляб от „Жислен“ и веднъж на два дни – месо. После се връщаше в квартал „Поле“. Краката вече не ѝ служеха така добре като едно време.
Никол атакува смело улица „Монини“ и се заизкачва по най-стръмната ѝ част. Точно след завоя при басейна я настигна камионът на кметството. Спря и се качи върху тротоара. Показа се веселото лице на общинския съветник Себастиен.
– Отиваме към Спортната зала, госпожо Витрал! Пътьом можем да ви оставим пред гробището.
Себастиен бе от младоците в кметството и както казват днес, „гонеше четиридесетте“. Беше комунист и се гордееше с това. Бе пораснал пред очите на Никол Витрал. Симпатично момче, малко инатливо, но здравомислещо. Каквото и да разправяха по телевизията, с такива младежи партията имаше още хубави дни пред себе си. Щяха да запазят властта на следващите общински избори. Със сигурност!
Никол не изчака да я молят, а се качи в кабината. Със Себастиен беше Тити, чиновник в общината. И той бе израснал пред очите на Никол. Не бе кой знае колко умен, но пък нямаше равен при поддръжката на алеите с цветя, пък и допринасяше значително за процъфтяването на заведенията в града. А в Диеп търговията на дребно бе от значение.