Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— А пликовете? — отговори Брезийон. — Пликовете са показателни.
— Той може да ги смени. Да не говорим за шегаджиите или за онези, които имат зъб на някого и ще започнат да ги пускат под вратите.
— Бълхите? — каза дивизионният. — Ако поставим охрана на всеки, ухапан от бълха?
— Бълхите невинаги хапят, — отвърна Адамсберг. — Клерк и Барду не са били нахапани. Освен това рискуваме в полицията да се изсипе тълпа от подплашени хора, нападнати от най-обикновени човешки, котешки или кучешки бълхи, и да пропуснем истинските мишени.
— И да настъпи всеобща паника — унило допълни Брезийон.
— Пресата вече работи по въпроса — каза Адамсберг. — Не можем да я спрем.
— Спрете я — отсече Брезийон.
Адамсберг беше наясно, че ловките ръце на сеяча на чума осезаемо клатят стола му в Криминалната бригада. Беше му почти все едно дали ще загуби поста си и ще работи на друго място. Но мисълта, че може да изпусне нишката сега, когато бе открил къде се е прекъснала, истински го безпокоеше.
Разгърна вестниците и затвори вратата, за да се изолира от какофонията на телефоните, които пронизително звъняха в голямата зала, създавайки работа на всички служители на Бригадата.
Малкият трактат на сеяча заемаше всички първи страници заедно със снимките на последната жертва и с карета за черната чума с всяващи страх заглавия. Черна чума или сериен убиец? Завръщането на бича божи? Убийства или зараза? Четвърта подозрителна смърт в Париж.
И тъй нататък.
По-дръзко от предишния ден в някои статии се подлагаше на съмнение онова, което вече наричаха „официалната теза за удушаването“. В почти всички издания авторите цитираха доказателствата, за които бе говорил на вчерашната пресконференция, след което веднага се опитваха да ги опровергаят. Черният цвят на труповете изкарваше от релси и най-умерените пера и подхранваше страхове, древни като Спящата красавица, събудила се след близо тристагодишен сън. Черният цвят, който всъщност беше един огромен гаф. Огромен гаф, способен да хвърли града в бездна от лудост.
Адамсберг потърси ножици и се захвана да изрязва една статия, която го тревожеше повече от другите. Един от агентите, може би Жюстен, почука и отвори вратата.
— Господин комисар — произнесе той задъхано, — страхотно много четворки са се появили около площад Едгар Кине. Като започнеш от Монпарнас, та до авеню Мен и продължиш по булевард Распай. Изглежда, че вече се наброяват двеста-триста сгради с около хиляда врати. Фавр и Есталер отидоха да проверят на място. Есталер не иска да е в един екип с Фавр, казва, че онзи му бърка в здравето. Какво да правим?
— Сменете се, идете вие с Фавр.
— Фавр ми бърка в здравето.
— Сержант… — започна Адамсберг.
— Лейтенант Воазне — поправи го полицаят.
— Воазне, нямаме време да се занимаваме със здравето на Фавр, нито на Есталер, нито с вашето.
— Ясно, господин комисар. Ще уредим нещата по-късно.
— Именно.
— Да продължаваме ли да патрулираме?
— И да изгребваме морето с лъжица? Вълната се надига. Вижте — каза той, подавайки му вестниците. — Съветите на сеяча са публикувани на първите страници: нарисувайте си четворката сами, за да избегнете заразата.
— Видях, господин комисар. Истинска катастрофа. Няма измъкване. Освен първоначалните двайсет и девет души вече не знаем кого да охраняваме.
— Вече са само двайсет и пет, Воазне. Имаме ли обаждания за пликове?
— Повече от сто само при нас. Не смогваме да проверяваме.
Адамсберг въздъхна.
— Казвайте на хората да ги носят в Бригадата. Може някой от проклетите пликове да е истински.
— Да продължаваме ли да патрулираме?
— Да. Опитайте се да определите обхвата на явлението. Работете с извадки.
— Поне нямаме убийство тази нощ. Сутринта двайсет и петимата бяха живи и здрави.
— Знам, Воазне.
Адамсберг несръчно доизряза статията, която изпъкваше на фона на останалите със своето сериозно и задълбочено съдържание. Ето това липсваше, за да пламне пожарът — бензинът, лиснат върху разгарящия се огън. Заглавието беше загадъчно: Болест №9.