Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Господи!
Тя вдигна рамене.
— Получих последната си заплата на котвената площадка и той замина. Качи се на дирижабъла и отлетя.
— И те взе Роли?
Момичето пак сви рамене.
— Никой тайландец не би взел Нов човек за секретар или преводач. В Япония го правят. Дори предпочитат Новите хора за такива неща. А и за всякаква работа, защото раждаемостта е много ниска и прочие. Тук… — Тя поклати глава. — Тук калорийните пазари се контролират от държавата. Всеки си пази ревниво ориза. А Роли… той е непукист. И… обича новостите.
Лъхна ги миризма на пържена риба, мазна и лепкава. Поредното нощно пазарче, пълно с хора, които вечеряха под светлината на свещи, всеки сгърбен над купичка със спагети, шишчета октопод и чинии с паст. Андерсън овладя импулса си да вдигне гюрука на рикшата и да дръпне перденцето, за да скрие спътничката си. Дълбоки тигани грееха нажежени, обгърнати от пламъци с издайническите зелени оттенъци на одобрен от министерството на околната среда метан. Потта по тъмната кожа на хората едва се виждаше на мътния светлик. Чешърки се мотаеха в краката им, нащрек за някоя огризка, хвърлена по милост, или за мръвка, която да отмъкнат изпод носа на вечерящите.
Чешърка се преля кървавочервена през мрака и Лао Гу свърна рязко, за да я избегне, и изпсува тихо. Емико се засмя звънко и изненадано някак и плесна доволно с ръце. Лао Гу я изгледа кръвнишки през рамо.
— Обичаш ли чешърки? — попита я Андерсън.
Емико го погледна изненадано.
— А вие не ги ли обичате?
— У дома ги избиваме масово — отвърна той. — Греамитите дори предлагат сини банкноти за кожите им. Това май е единственото им начинание, което одобрявам.
— Ммм, да. — Емико навъси замислено чело. — Може би са твърде подобрени за този свят. Птичките нямат почти никакъв шанс заради тях. — Усмихна се. — Като си помисля какво ли би станало, ако бяха създали най-напред Новите хора.
Пакостлива искра ли виждаше в очите ѝ? Или меланхолия?
— Защо, какво би станало според теб? — попита Андерсън.
Емико гледаше котките, които се мотаеха в краката на вечерящите хора.
— Генехакерите научиха твърде много от чешърките.
Не каза нищо повече, но Андерсън се досещаше за какво мисли. Ако генехакерите бяха създали нейния вид, преди да се поучат от горчивия си опит с генетично изменените котки, Емико и другите като нея нямаше да са стерилни. Нямаше да носят маркера на насечените движения, които ги отличаваха от нормалните хора. Самата тя можеше да бъде снабдена с подобрените характеристики на военните пружинки, които действаха понастоящем във Виетнам — да бъде смъртоносна и безстрашна. Ако не бяха чешърките, Емико и другите като нея биха имали шанса да заменят човешкия род със своята подобрена версия. Вместо това Новите хора бяха генетическа задънена улица. Обречени бяха на един-единствен жизнен цикъл точно като СояПРО и генномодифицираната пшеница.
Още една сенчеста котка пресече на бегом платното — трептеше и се смесваше с мрака. Високотехнологичен поклон пред Луис Карол, няколко пътувания по въздух и вода, и ето че цели животински видове бяха изчезнали от лицето на планетата, неспособни да устоят на невидимата заплаха.
— Щяхме да осъзнаем грешката си — изтъкна Андерсън.
— Да. Несъмнено. Но може би не навреме. — Емико смени темата и кимна към купола на един храм, който се издигаше тъмен на звездния фон. — Много е красив, нали? Харесвате ли местните храмове?
Андерсън се запита дали е сменила темата, за да избегне по-нататъшния спор, или защото се страхува, че той ще обори с аргументи фантазията ѝ. Загледа се в очертанията на храма.
— Много по-красив е от храмовете, които греамитите строят в моята страна.
— Греамитите. — Емико се намръщи. — Така са се втренчили в своите ниши и природата. И в Ноевия ковчег, макар потопът вече да е факт.
Андерсън се замисли за Хаг, потен и гневен заради напастта на белите бръмбари.
— Ако можеха, щяха да ни забранят да напускаме родните си континенти.