Купата на небесата
- Автор: Бенфорд Грегори, Нивен Ларриё
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-453-6
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Купата на небесата». Краткое содержание книги:
— Значи са малоумни — обади се един Екосистемен учен. Това провокира весело размърдване на перушината, но никой не се обади.
— Така е — отвърна Мемор. — Можем да им помогнем с това…
— Да им помогнем? — Асенат показа ярка смесица от оранжево и червено, наполовина насмешка, наполовина укор. — Те се измъкнаха от теб!
Мемор отстъпи с поклон и изкряка тъжно и умолително.
— Оказаха се по-умни, отколкото можеше да се съди по кораба им.
— Определено са по-умни, отколкото се предполагаше при пристигането им — добави Съдия Таджи. — Те просто кацнаха и се опитаха да минат през люка. Без предпазливост! Толкова наивно!
— Разбирам, че това е заблуждаващо — отвърна Асенат, без да демонстрира нищо с перата си. — Или хитро. Успяха да влязат и се измъкнаха, а мислехме, че сме ги спипали.
— И сега се скитат свободно! — извика Съдия Таджи. — Безчинстват! Имаме сведения за няколко мъртви в сектор 12-34-77, несъмнено е тяхно дело. Освен това са се сдобили с превозно средство.
— Много неприятно — включи се един Биологичен учен. — Това са основания за премахване.
— Или за по-силни мерки. — Съдията показа презрение и цензура в сиво и виолетово.
Мемор остави дискусията да се разгори, защото само щеше да си навреди, ако се намесеше. Позволи на подсъзнанието си за момента да вземе контрол. Спомни си за посещението в погребалната яма с цялото ѝ елегантно, но тъжно величие. В центъра ѝ бе Цитаделата на почитаемите мъртви, които щяха да бъдат изгорени заедно с растения, животни, насекоми и изтощения горен слой на почвата. Скритите машини настройваха бавно движещата се кална течност за бактериално съдържание, киселинност, температура и химичен състав. Първо Ямата, после Градината: това бе съдбата на всички.
Подсъзнанието ѝ остана доволно от спомена и Мемор насочи вниманието си към кипящия спор. Чуваха се разгорещени думи. Тя съзнателно ги пропускаше, както бе правилно в подобни напечени моменти. Беше най-добре да не запомня обидите. Следеше разговора, но не се намесваше. Подсъзнанието ѝ помагаше.
Съдията настояваше за екзекуцията ѝ и я наричаше „справедливо рециклиране“. Други призоваваха да бъде сменена. Много приказки. Ако ги слушаше и ги запечатваше дълбоко в паметта си, Мемор щеше да изпита колебания и съжаления, които щяха да пречат на бъдещата ѝ работа. По-добре бе да остави момента да отмине.
Но въпросите за приматите я изтръгваха от необходимото вглъбяване. Мемор отбеляза, че е използвала класическите методи за психологически контрол, защото приматите бяха социални същества. Беше ги затворила в относително малка зона и им даваше достатъчно храна, колкото да не умрат.
— Но гладът започна да играе роля в поведението им. За около десет от техните сънни интервали — явно идват от планета с относително дълъг ден — те показаха класически симптоми. Някои започнаха да комуникират с нас по-често от други. Очевидно търсеха храна. Вярвам, че започнаха бавно да се идентифицират повече с нас и по-специално с мен, отколкото с другарите си.
— Да, много добре — обяви услужливо един от по-нисшите. Естествено, всички го игнорираха.
— След още пет сънни интервала настроението им се промени. Започнаха спорове, често по време на хранене. Това също пасва на класическата теория — при яденето храната е на първо място в съзнанието и гладът поражда съревнование и несъгласие.
— Успяла си да разгадаеш социалния им код? Тяхната солидарност?
— Отчасти — отвърна Мемор с надеждата, че звучи скромно. Всъщност не беше сигурна дали е успяла. Затова побърза да продължи: — Те са екипаж на дълго пътуване и не можем да очакваме да се пречупят бързо. Времето е наш приятел.
— Има ли следи от ранна фаза на абсорбиране?
— Вярвам, че да. Те често се оживяваха, когато някой от подчинените ми им даваше храна или им позволяваше да направят нещо по своя воля.
— Анализът на ума им предполага ли, че могат да бъдат абсорбирани?
— С течение на времето, да.
Това ѝ донесе одобрителни жестовете с пера и атмосферата се разведри.
В крайна сметка се стигна до гласуване. Мемор изтърпя моментите, в които всеки се консултираше с подсъзнанието си и гласуваше с електронен сигнал. Асенат показа резултатите и последва шокирана тишина.