Сезонът на Костите

Той хвана китката ми. Големите му ръце в черни ръкавици пипаха нежно, докато я покриваха със стерилната превръзка. Явно искаше да покаже благодарност, мина ми през ума. Щом кръвта спря да се процежда през бинта, той го пристегна с безопасна игла и положи ръката върху гърдите ми. Не откъсвах очи от лицето му.

- Изглежда, сме в патова ситуация - каза накрая. - Вече неведнъж ме хващаш в деликатни положения. Бих очаквал да се радваш на моментите ми на слабост, а вместо това ти ми даваш от своята кръв. Почистваш раните ми. Какъв е мотивът ти?

- Може би се нуждая от услуга. А и не обичам да гледам как някой умира. Не съм като теб.

- Твърде лесно съдиш.

- Не направи нищо, докато тя го убиваше. - Трябваше да ме е страх да произнеса тези думи, но вече не давах пет пари. -Просто стоеше и гледаше. Не може да не си знаел какво ще последва.

Лордът премълча и аз отвърнах лице от него.

- А може би съм варосана гробница23 - рече след малко.

- Какво?

- Имам предвид лицемер. Просто ми се понрави изразът. Виж, може да ме смяташ за зъл, но аз умея да спазвам обещанията си. Ти спазваш ли своите?

- Накъде биеш?

- Събитията от тази вечер не бива да се разчуват. Искам да знам дали ще ги опазиш в тайна.

- Защо да го правя?

- Защото няма да ти е от полза, ако ги разкриеш.

- Може да се отърва от теб.

Стори ми се, че погледът му се промени.

- Да. Ще се отървеш от мен, но от това животът ти няма да се подобри. Ако не те изхвърлят на улицата, ще те поверят на опеката на някой друг, а не всички са така либерални като мен. По право би следвало да те пребия до смърт заради някои от нещата, които си ми казала през последните няколко дни. Но аз, за разлика от тях, разбирам стойността ти.

Отворих уста да възразя, но не намерих нужните думи. Трудно можех да твърдя, че ме е тормозил с каквото и да било. Не ме бе докоснал и с пръст.

- Значи искаш да съхраня тайната ти. - Потърках китката си. - А в замяна?

- Ще се опитам да те държа в безопасност. Тук има безброй начини да умреш, а ти не се стараеш твърде да ги избегнеш.

- Тъй или иначе, ще трябва да умра. Знам какво иска Нашира от мен. Не можеш да ме опазиш.

- В крайна сметка, може би не, но предполагам, че би искала поне да преминеш тестовете си.

- Какъв е смисълът?

- Да й докажеш колко си силна. Ти не си за жълта туника. Можеш да се научиш да се биеш.

- Не искам да се бия.

- Напротив. Ти си създадена за това.

Часовникът в ъгъла удари кръгъл час.

Не ми се нравеше да имам Рефаим за съюзник. В същото време това значително повишаваше шансовете ми за оцеляване. Той щеше да ме подкрепя, да ми набавя необходимите запаси. Може би дори достатъчно дълго, за да избягам от това място.

- Добре - казах. - Ще си държа устата затворена. Но все още ми дължиш услуга. - Вдигнах превързаната си ръка. - Заради кръвта.