Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
Тя подскочи.
- Извинявай, но има две тела, които са съвсем същите като моето.
Кинг дигна глава, бдителен, преценяващ, веждите му се смръщиха.
- Сигурно говоря за сърцето вътре. Иди, че разбери. Никога не съм мислил, че ще
го разпозная.
- Ти да видиш? Мъжът имал вкус.
Той намигна.
- Дай ми да опитам още.
- Още не – каза тя, избягвайки хватката му, изплашена от пристрастеността му
към тялото й и подобните му. – Дай да го удължим. Нека ти изсвиря песен.
- Музиката не е това, за което съм в настроение.
Облечена само в сутиена и бикините с цвят на мандарина, тя седна на пейката
пред пианото, за да свири, и запя “King of the Road”. Чувстваше, че контролът е неин,
докато Кинг не седна зад нея и не я улови между краката си.
- Продължавай да пееш – прошепна той, когато ръцете му я обгърнаха и плъзна
едната в предната част на бикините й. – Това е за теб, Хармъни. За никой друг, освен за
теб.
Тя се опита да продължи да свири и пее, но пръстите й започнаха да се движат по-
бавно по клавишите, когато оргазмът й наближи, а текстът на песента избяга от ума й.
- Среднощен влак… трети вагон, петдесет цента… крал на… – Тя се извърна в
ръцете му, докато свършваше, и го целуна с цялата сила на оргазма си.
Той я остави да отдъхне, докато галеше онова местенце в основата на гръбнака й,
което я караше да потреперва.
- Готова ли си за леглото? – попита той срещу челото й.
Нужда се надигна в нея. Никой мъж не се бе трудил толкова неуморно, за да й
достави удоволствие. Тя плъзна ръка в панталона му, заради желанието очите му
промениха цвета си от уиски на мед, после и на карамел.
- Гладна съм – каза тя.
Кинг простена и се засмя в същото време.
Тя вкуси звука и се насочи към устата му, горна устна върху долна, долна върху
горна, докато той не я грабна от пейката на пианото и предчувствие, същото както при
прочистване с лечебни кристали, проблесна и се завъртя в нея. Той я положи на
леглото, дрехите му изчезнаха за едно мигване. Нейните изчезнаха още по-бързо.
Кинг се надигна над нея, твърдо срещу меко, проникващ мускул срещу податлива
плът, пулсираща топлина, танц върху коприна, нови чувствени висини. Секс с Кинг
върху легло, най-накрая.
- Няма покрив – каза тя.
- Купол за наблюдение.
- Много жалко, че не можем да видим звездите.
Подсмихвайки се, той започна еротично пътешествие с устните си, тръгвайки от
тила й и проправяйки си път надолу, сетивата й бяха потопени в безумно удоволствие.
Нуждаеше се от Кинг повече, отколкото от всеки друг мъж, и когато го осъзна, тя
опита да попречи на нуждата да я покоси.
- Ела в мен.
Той гризна гърдата й, подразни я с езика си и я засмука, а тя свърши отново,
разтърсвайки и двама им.
- Викай от удоволствие, Фурийо. Искам да те чуя да пееш отново.
Той изглеждаше горд от силата си, докато дразнеше вътрешната част на бедрото
й, но тя сграбчи раменете му и го придърпа към себе си.
- Ако не проникнеш в мен в точно тази минута…
Той нахлу в нея и я изпълни, разпъвайки, завземайки, задоволявайки. О, Богиньо,
удовлетворението. Тя се надигна към него, въздишайки, стенейки и пропявайки от
удоволствие – “Алелуя!” – и обви крака около него, за да го задържи на място.
- Силно – каза тя. – Искам го силно.
Тя свърши няколко пъти, докато той я обработваше, екстазът й се преля в
гърлени, нечленоразделни звуци на благодарност и признателност.
- Не мога да се наситя – каза той. – Това е лудост, но не мога… да се… наситя!
Чувствайки се победоносно, тя го наблюдава, докато той се опитваше да се
задържи, но загуби битката, а тя се понесе с него към разтърсващ оргазъм, още един
невероятен път, звездите летяха около тях, пронизващи и ледено-горещи.
Отпусната, задоволена и въодушевена, тя го целуна навсякъде, до където
успяваше да стигне, гърдите му, зърната му, а накрая и устните му. Прави любов с
устата му, натъжена от всепоглъщащата си нужда към мъж, който никога нямаше да
бъде неин.
Въпреки тъгата си, тя се усмихна на опитите му да я вкара под завивките. Щом се
озова там, той се преплете с нея като двете половини на келтски пръстен.
- Беше невероятен – каза тя, носейки се в сънлива омара, отпусната и отнесена…
отнесена…
Сякаш някой бе издърпал килима изпод краката й, тя отвори очи.
- Движим ли се?
- Не е възможно. – Той я придърпа по-плътно към себе си.
- Кинг, движим се.
- Не – каза той. – Купища мъже са се опитвали да преместят тези вагони. Не искат