Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
Готово значи.
- Можеш да ми казваш Хъни.
- Фри Хънита?
- Не, аз съм Хъни, това е Деси, а това е Сторм.
Джейк кимна.
- Хъни, Деси и Стром.
- Ти да видиш – каза Сторм като го вдигна на ръце. – Обърка най-лесното име. –
Тя го прегърна и го целуна по челото. – Кажи Сторрррм.
- Стромммм.
Сторм прегръща Джейк за минута, което изобщо не й изглеждаше привично,
помисли си Кинг.
Двама работници сваляха гоблена.
- Можем ли да вдигнем тези прожектори? – попита Хармъни. – Ейдън, колко
време ще ти отнеме да изчистиш стената?
- Два часа, може би и повече. Зависи колко е мръсно и какво е използвано… в
случай, че някой е нарисувал нещо.
- Гилда е приготвила вечеря – каза Кинг. – Нека първо се нахраним.
Хармъни докосна ръката му.
- Трябват ни няколко минути, за да се преоблечем.
Кинг ги наблюдаваше, докато се отдалечаваха.
- Как може да не ги различавате? – попита приятелите си.
- Знам какво имаш предвид – каза Ейдън, също гледайки ги. – Знам коя е Сторм.
Ходи и флиртува дръзко.
- Коя е вещицата, която започва с B*? – попита Морган.
- Не бъркай вещица с B и вещица с W около тях – каза Кинг. – Може да ти
поникне опашка.
На вечеря, тризначката, чиято тясна карамелена тениска с V-образно деколте
имаше надпис “Дестини”, пристигна първа, обута в дънки и каубойски ботуши.
- Какво? Без шпори? – попита Морган, преди да избегне киселата краставичка,
която момичето хвърли.
Кинг се опасяваше, че тризначката Сторм ще изплаши Джейк. Беше заменила
образа си на руса бомба с лилави коса и устни, и кучешка каишка с шипове. Черната й
пола с вид на паяжина я караше да изглежда като вампирка, а ботушите й вероятно
вървяха в комплект с камшик. Но Ейдън сияеше.
- Форсираш двигателя? – попита Сторм.
Очите на Ейдън се изцъклиха.
- Бръмм.
Последна на масата се появи фурията с остри обувки в прасковен цвят, с
подхождаща им тениска и тънка оранжева пола, която се извиваше около краката й, над
гърдите и на всяко от ушите й имаше украшение във формата на оранжев крем.
- Баща ни ни го причини – каза Дестини, разтваряйки салфетката си. – Караше ни
да носим блузи с имена у дома, докато не заминахме за колежа.
* Игра на думи – думите witch (вещица) и bitch (кучка) са близки по звучене.
- Безотговорен и невеж – каза Сторм. – Разменяхме си блузите, когато бяхме на
годините на Джейк.
Хармъни кимна.
- Таткова е вината, че си падаме по блузи с надписи. Имам предвид, че не
харесваме тези, но от тях има полза.
- Започнах да се надявам на съобщения – каза Кинг, – та може да кажеш, че съм се
променил.
- Хармъни – измърмори Сторм. – Облече ли тениската с “О донор”?
- Направи го. – Отзивчивостта на Ейдън подразни Кинг.
Ейдън намигна на Сторм.
- Трябва да се захващам с онази стена. – Но не помръдна, вероятно защото и тя не
го направи.
- Какви са гигантичните кутии в голямата зала? – попита Хармъни, подавайки
картофите на Кинг.
- Дрехи, детски мебели, припаси, матраци. Ще превърнем спалното крило в
отделни спални. Възрастните ще използват мебелите, които имаме.
- Но там има негативна енергия. – Хармъни въздъхна и погледна сестрите си. –
Имаме да правим неутрализиране. Сестрите ми ще останат няколко дни. Имаме
достатъчно походни легла.
- Запълваме спалното помещение с всяка изминала минута – каза Реджи.
Хармъни вдигна поглед, вилицата бе на половината път до устата й.
- Защо? Кой още ще остава?
- Ейдън и аз – каза Морган. – Кинг ни помоли да поостанем, да запретнем ръкави
и да преместим мебелите.
- Сладурско – каза Сторм. – Смесено парти с преспиване.
Реджи прочисти гърлото си.
- Ехооо. Двегодишен в спалното.
- Кофти – каза Сторм.
Ейдън намигна на Сторм.
- Ще ми правиш ли компания, докато чистя стената?
- Махам се от тук. – Сторм последва Ейдън на излизане от кухнята.
- Ще приготвя Джейк за лягане – каза Реджи, – така че докато стане време някой
да се качва, той ще е заспал.
- Ще се опитаме да бъдем тихи – Кинг вдигна Джейк за прегръдка за лека нощ. –
Лека нощ, приятел. Съжалявам, Редж, трябваше да довърша стаята ви днес.
- Никога не сме имали собствена стая. Джейк няма да се събуди, той – не, ние –
израсна в приюти, хората идваха и си отиваха по цяла нощ, понякога пияни. Аз спя с
едно отворено око, но него нищо не го събужда. Лека нощ – каза тя, когато тръгна.
Кинг седеше и чувстваше тежестта на страданието й. По негова вина. Всичко бе