Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

не коленичи и не плъзна и двете си ръце нагоре по краката и под полата й.

Хармъни затвори очи.

- Да, там – прошепна тя и потрепери от докосването му.

Той се изправи, вмъкна крака си между нейните, придърпа я срещу набъбналата

си възбуда и тя го възседна, а между тях нямаше нищо, освен ципа му, полата й и

кипящата жега.

Съблече блузата й и разкопча сутиена й с цвят на мандарина. Зърната й бяха

втвърдени и копнеещи, докато той си проправяше път с целувки към всяко връхче,

избутвайки торбичката с амулета й настрани. Той пое едно зърно в устата си, а

удоволствието се разпростря в нея като слънчеви лъчи в летен ден. Тя очакваше да му

достави удоволствие така, както той на нея, и приветства алчността му.

Кинг вдигна глава, за да я огледа, отнесеното му от секса изражение се промени

от изненадано към предпазливо.

- Похот – каза той. – Това е похот, нали?

- О, да.

Върху контролното табло на локомотива, той разкопча полата й, така че облак от

оранжева коприна се изсипа в краката й. Въздухът охлади влагата върху бикините й,

когато той коленичи и я шокира като целуна точно това местенце. Бикините й бяха

изчезнали за едно мигване, а Кинг я разтвори пред погледа си, опитвайки, ближейки,

след това обработвайки я с езика си, докато тя не започна да го умолява едновременно

да спре и да не спира.

Той я задържа така, че да не падне, когато свърши, а после го направи още

веднъж. Мъжът имаше език, който заслужаваше награда за представяне. Той я

засмукваше и ближеше, докато тя не се отдели от тялото си и полетя към луната.

Когато си помисли, че може да припадне, той вдигна бикините й, закопча сутиена

й, свали я от таблото и я отнесе във вагона.

Тя излезе от сексуалния си унес, когато видя, че слабо осветеният вагон има

спалня с легло с балдахин, украсено с бронзови орнаменти и коприна.

- Преди да си казала и дума. Матракът е нов.

- Измами ли ме? Ах ти, прелъстител такъв. Поръчал си този матрак с порочни

намерения.

- И не си ли извън себе си от щастие?

Тя отпусна глава върху гърдите му и се заигра с джобчето на блузата му.

- Защо ли си мислех, че аз те прелъстявам?

- Отстрани погледнато беше така. Но в действителност… – Той сви рамене. –

Изчакай, докато кожата ти докосне тези копринени чаршафи.

- Отколко време ме разиграваш?

- Разигравам? Или си играя с теб?

Хармъни се предаде. Тя четеше ума му и действаше според фантазиите му, затова

предположи, че са наравно.

- Забрави за чаршафите. Изчакай кожата ми да докосне твоята.

Очите му блеснаха.

- Повече от съгласен съм да опитаме експеримента със старото “кожа върху

кожа”.

- Харесва ли ти опасността някой да ни залови?

- Не. Мразя, че ни хванаха в пещерата. Не, Слънчице. Заради тялото е. Твоето.

Няма друго, което да ме разпалва така. – Той я положи върху леглото.