Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

- Вярвам, че съживи нещо ужасяващо тук.

- Ти ограничен син на… вещица.

- Идеално описа майка ми – каза Кинг.

- Говорех за Гюси. Не може наистина да ме обвиняваш за нея?

- Мога да те обвинявам за това, че я изкара от скривалището й.

- Извинявай, аз я накарах да млъкне. Вероятно от години не е била по-малко

отмъстителна както сега, защото аз съм тук. А сега, когато и сестрите ми са тук, е още

по-кротка.

- Тогава обясни какво се случи с Реджи. Никога преди не се е случвало такова

нещо.

- Реджи не е била тук никога преди. Морган каза, че около теб винаги са се

случвали инциденти. Случват се и около дъщеря ти. А Гюси е бродила около семейство

Пакстън от цял век. Не можеш да ме виниш за това.

- И все пак, ама че съвпадение. Дойде тук за старинни дрехи и в крайна сметка се

занимаваш с призрака ни… Искаш ли да ми кажеш какво се случва в действителност?

- То е… сложно.

- Слушам. – Кинг седна до нея, взе ръката й и потърка палец върху келтския

пръстен. – Обикновено казвам “сложно е” на жена, която търси обвързване. Нарича се

извъртане. Та, искаш ли да ми кажеш защо призракът ми млъкна, когато ти се появи,

плюс това носиш пръстен, който дядо ми описва като един от онези, които Никодемус

е донесъл вкъщи след едно от плаванията си?

Повече от всичко друго Хармъни искаше да положи глава на рамото на Кинг и да

го чуе да казва, че й вярва. Радваше се, че я бе познал сред редицата от клонинги.

- Сигурна съм, че има хиляди такива пръстени по света.

Кинг целуна опакото на ръката й.

- Чакам.

- Добре. Намерих пръстена в подгъва на бална рокля, която купих на гаражна

разпродажба. Когато го сложих, в ума си видях този замък, затова дойдох тук и това е

истината. Мисля, че роклята и пръстена са принадлежали на някой, който е живял тук.

- Може би другата половина на пръстена е била в ръкава?

- Стига си ме занасял и кажи какво знаеш за пръстена.

- Харесва ми да те занасям. Когато се ядосаш, раменете ти се изпъват назад така,

че гърдите ти изпъкват и зоват името ми.

- Винаги мислиш с мъжкия си мозък.

- И какво като си си представила това място? Защо дойде?

- Когато сложих пръстена, видях раздорите в замъка и припаднах. Знам, че ще го

помислиш за лудост, но видях идването си тук като ясновидско поръчение от

вселената, сякаш тук имаше нещо, което само аз можех да оправя. Макар всички в

Салем да знаят, че мястото е обладано от духа на вещица… освен теб… дойдох на

следващия ден.

Кинг докосна челото й с опакото на ръката си.

- Не ми харесва това, че си припаднала. Добре ли си?

- Мракът ме засмука. Добре съм… Кажи ми за пръстена.

Той се заигра с пръстена й.

- Никодемус носел подаръци на Гюси, когато се връщал у дома след плаване.

Когато донесъл пръстена, тя надникнала и го очаквала, но той не й го дал. Никога

повече не била същата.

Хармъни въздъхна.

- Заради което иска мъст.