Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
- Мъст? Това има много значения и откъде знаеш, че точно това иска?
- Тя ми каза… – Хармъни видя очевидното неверие на Кинг. – Чудех се какво иска
и думата сама изскочи, сякаш тя я бе казала с ледения си дъх във врата ми.
Кинг седна изправено.
- Тя ли е причината за внезапния студ наоколо?
Хармъни кимна.
- Става ти студено, когато тя се появи, защото краде енергията ти и телесната ти
температура. Усетил си я много преди да дойда, нали? Признай си.
- По дяволите – каза той, прокарвайки ръка през косата си. – Усещах я, когато бях
дете, но нищо лошо не се случваше. В интерес на истината, на няколко пъти за малко
здравата да пострадам. Веднъж едва не се удавих и се кълна, че някой по-студен от
морето ме издърпа на повърхността.
- Както спаси Джейк днес. Кога започнаха инцидентите ти?
- След колежа.
- Когато си бил мъж като Никодемус. Гюси харесва децата, но не и мъжете.
- Или младите жени – отбеляза Кинг.
- Защото вероятно млада жена е получила другата половина на пръстена.
Кинг се отпусна обратно на стола.
- В това всъщност има смисъл.
- Благодаря за гласуваното доверие.
- Чудя се чия половина е у теб. – Той вдигна ръката й и я положи върху лицето си.
- Не се опитвай да се сдобряваш. – Хармъни си дръпна ръката. – У мен е
половината, която е принадлежала на Лизет, момичето, на което го е дал.
- Лизет? Знаеш го, понеже… си го почувствала?
- Обличайки роклята, ме споходи името на Лизет и я видях как пришива нещо към
подгъва. Проверих и намерих пръстена. – Хармъни се замисли върху това за минута. –
Може би Лизет ме е пратила тук. Ако Гюси й е била сърдита, онези празни рамки за
картини може би са съдържали снимката на Лизет. Трябва да кажа на сестрите си. Ще
бъда в салона.
Сестрите й гледаха как Ейдън чисти стената.
- Той четка за зъби ли използва? – попита Хармъни.
Дестини поклати глава.
- По-малка е от четка за зъби. – Тя скръсти ръце. – Той разправя, че е художник.
- Някой ще даде ли на този художник твърда четка, моля? – обади се Сторм,
стоейки до него.
Дестини и Хармъни се спогледаха и се ухилиха.
- Виждам нещо! – каза Сторм. – Харм, Дес, елате тук.
- Не спираш ли светлината на художника? – попита я Дестини.
- Не – каза Ейдън. – Добре е. Знаете ли, мисля, че това е стенопис.
- Без майтап, Рембранд. – Сторм опита да накара косата си да щръкне, но Ейдън
изглежда не възразяваше.
Хармъни докосна цветовете на чистия долен ъгъл.
- Какво те кара да мислиш, че е стенопис, а не обикновена рисунка?
- Следите от четката, които открих досега, са доста големи. Може би заема цялата
стена, което значи, че можете и да ходите да си легнете. Ще се занимавам с това цяла
нощ.
Сторм избърса с пръсти петно от бузата му.
- Ще остана будна и ще помагам.
- Ако тя остане – каза Дестини, – не стената ще бъде оправена.
- Кучка! – тросна се Сторм, а Ейдън се изкиска.
Дестини поклати глава.
- Лягам си. Идваш ли, сестричке?
Хармъни се обърна, за да си върви, но Кинг се облегна на рамката на вратата,
скръстил ръце, с аура от мъжка нужда около него. Високото му тяло бе изпълнено с
напрежение, вдигнал високо квадратната си брадичка, светлината в очите му с цвят на
уиски бе гореща, гладна и провокативна.
- Ще дойда по- късно – каза тя.
Сторм подсвирна, а Дестини поклати глава.
- Сестри!
Когато Хармъни се приближи до Кинг, той се изпъна като ленива пантера, съзряла
плячка. Тя обхвана бузата му с ръка, а той постави ръката си върху нейната и я плъзна
на тила си, като сля устните им.
- Ахъм! Не сте сами – обади се Сторм.
- Влаковото депо? – прошепна Хармъни тихо и дрезгаво. – Пуф-паф.
- Сега сме спонтанни, нали?
- Кинг, ако обявиш спонтанността, става скучно.
- Хей, никоя жена не ме е наричала скучен.
- Правил си секс с жени в кома.
- Ти ме излекува. Или ме съсипа.
Тя го хвана за ръка. Няколко минути по-късно, бяха на път да минат през стаята за
игра.
- Чакай малко, МакПравоВЦелта.
- Знам. Задникът ми пулсира.
- Само задникът ти? Какво разочарование.
- Не ставай нахална. – Той я поведе към влаковото депо. – Стаята за игра не
изглежда зле тази вечер.
- Ми да. Защото днес я прочистихме. Сега е пълна с положителна енергия.
Вещиците са добри за някои неща.
- Мога да се сетя за няколко прекрасни неща.
Ярко осветеното влаково депо бе подслонило добре запазен локомотив с парен
двигател, колелата му бяга високи колкото нея. Локомотивът и вагонът се извисяваха,