Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

- Всичко е наред – каза Кинг. – Не се плаши. Няма да паднем от скала. Това е

пясъчен плаж, а ние скоро ще излезем от релсите.

- Слава на Богинята.

- Прилив ли е или отлив? – попита той.

- Какво? – Хармъни се почувства глупава, замаяна и объркана от въпроса.

- Релсите минават – минаваха – там, където сушата стигаше до Марбълхед.

Сигурен съм, че вече не трябва да има наводнени релси, но…

Хармъни укроти паниката си и се позова на вярата си.

- Дръж се, Кинг. Представи си как краката ти са заровени в пясъка, вкопавайки

корени дълбоко в земята. Не изпускай тази представа. Корените ти ще те държат на

място, а нервната ти енергия ще се влее в тях и ще ги заздрави.

- Бих изял и гумено пиле, ако ще спре този вагон.

- Това не е вяра – тросна се Хармъни, – а отчаянието няма да помогне. – Бавното

им движение надолу по хълма изглежда беше приключило с малко повече от

раздрусване във вагона, но нещо ги блъсна силно назад и вагонът за залюля несигурно,

почти накланяйки се настрани. – Ако се обърнем като палачинка – каза Хармъни, – ще

можем да се измъкнем изпод матрака.

- И пружината и рамката на леглото, ако не си изпотрошим всички кокали или не

се удавим.

- Позитивно! – тросна се тя. – Говори и мисли позитивно!

- Не му е времето да ставаме истерични.

Тя го сграбчи за кожата на несъществуващата му яка и придърпа лицето му към

своето.

- Това може да е последният ни шанс да бъдем истерични.

- Оу! Ауч! Слънчице, забиваш си ноктите в рамото ми.

Тя го пусна и се успокои. Вагонът спря да се движи. Сърцето туптеше в ушите й.

Сърцето на Кинг се блъскаше в гърдите й.

- В безопасност сме – каза тя, но вагонът започна да се клати почти моментално.

Накланяше се от едната страна на другата и се тласкаше напред с подскок.

- О, радост! – каза Кинг, пародирайки оптимизъм. – Прилив е. Океанът се опитва

да ни погълне.