Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
купола?
- Сантиметър по сантиметър – каза Хармъни. – Защо? Боли ли?
- Само когато отскубнаха лепенката от дупето ми.
Хармъни се изкикоти.
- Благодаря, че се покатери отгоре ми, за да ме защитиш. Обзалагам се, че никога
не си мислил, че ще те спасяват със слънчевата страна нагоре.
Кинг се взря в очите й.
- Мисля, че формата ти е отпечатана на моя… щастлив мъжки мозък. – Едва не бе
казал “на сърцето ми”. Трябва да имаше нещо общо с близкото до смъртта
преживяване. – Хубаво е да можеш да вдигнеш и завъртиш глава – каза той. – Хей,
отново мога да си движа бузите на задника… пред публика, естествено, същото като да
преживея най-големия си кошмар буден.
- Ние преживяваме кошмара – каза добре оформеният му матрак, – но в моята
версия умираме. Преглътни го, МакПравоВЦелта, и благодари на звездите, че си тук, за
да бъдеш унижен.
Куполът падна на пясъка до тях. Още прожектори блеснаха.
Спасителите им аплодираха.
- Браво на вас! – извика Сторм. – Едва не се чукахте до смърт.
- И си мислиш, че аз съм устата – каза Хармъни. – Обаче погледни от добрата
страна. Поне няма снимачен екип за предаване на живо по новините в пет часа.
- Трябват ни одеала – провикна се Кинг, и няколко се стовариха отгоре им, докато
смехът на спасителите им стихваше.
- Махнаха ли се? – попита Хармъни.
- Да, връщат се обратно през влаковото депо.
- Слава на Богинята. – Заедно двамата с Кинг махнаха дантеления балдахин и
колоните на леглото. – Трябва да се протегна – каза Хармъни, изправяйки се. – Ох, ауч,
всичко ме боли.
Кинг се изви и си разтърка задника.
- Наистина ми видяха сметката.
- Но продължаваш да действаш.
Кинг обгърна кръста й с ръка и придърпа голото й тяло към своето.
- Имаш ли останала енергия?
- Майтапиш ли се?
Той простена.
- Не такава енергия. Искам матрака и пружината му на боклука. По-малко
обяснения, когато работниците оправят вратата на депото.
- Ще видят матрака там.
- Няма да има значение. Утре ще изхвърлим дузина матраци. – Кинг сви рамене. –
Така че ще започнем рано.
- Наистина ли си мислиш, че спасителите ни ще си държат устите затворени?
- Ще ни скъсат от подигравки, но не мисля, че някой от тях ще каже на
работниците.
- Мога ли да ти кажа колко много не ми се отстранява доказателството точно
сега?
Той я целуна по челото.
- По-добре, отколкото да се удавиш, нали?
Час по-късно се върнаха в спалното помещение, всички бяха заспали, с
изключение на Ейдън и Сторм. Промъквайки се на пръсти в тъмнината, те се изредиха
да минат през банята и се пъхнаха в леглата си.
- Предположих, че сте отишли в кулата – проговори Морган в мрака. – Чаках ви
да паднете през покрива.
- Не са ходили да си търсят белята – каза Дестини. – Тя просто ги намира.
Хармъни ахна.
- Дес!
- Просто завиждат – каза Кинг.
- Наистина, наистина се радвам, че синът ми спи дълбоко – каза Реджи.
- О, Боже – каза Кинг. – Дъщеря ми е чула това.
- Не се тревожи – каза Дес, – никой не й е казал какво се случи.
Реджи им се присмя.
- Мога да си представя.
- Не и след милион години! – Морган се подсмихна и това бе най-близкото до
харесване, до което Хармъни бе стигала спрямо него.
Реджи въздъхна театрално.
- Представях си баща ми да е някой от онези типове с лула и пантофи, а какво
получих? Расовият сладур на новото хилядолетие. Толкова се радвам, че Джейк спи
дълбоко.
- И аз също, миличка. Като се съмне ще разпределим отделни стаи за всички.
Сторм събуди Хармъни в девет часа.
- Стенописът е готов. Чакай само да видиш.
Хармъни се обърна към походното легло на Кинг, но той беше изчезнал. Беше
спала до най-късно от всички. Супер.
Когато стигна в салона, видя, че стенописът наистина заемаше цялата стена.
Сторм разпръскваше сол и билки за предпазване пред него.
Дестини стоеше назад, оглеждайки го, докато Джинджъртайгър и Карамело
крачеха по цялата му дължина като войници, спирайки за да изсъскат или да атакуват
стенописа, само за да отскочат от него и да атакуват, крачат и съскат отново.
Тайгърстар стоеше с извит гръб пред стол в стил “кралица Ана”. Уорлок бе заел
същата поза до пианото.
Не след дълго, Ейдън, Кинг и сестрите й се бяха събрали, сякаш чакаха нея.
Тя и сестрите й се хванаха за ръце.
- Странно е – каза Хармъни. – Неточно.
Ейдън кимна.
- Заради състоянието му и използваните бои и багрила, смятам, че е рисуван за