Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

Хармъни изсумтя.

- Силен и скромен. Но, Кинг, на път сме да ни хванат със свалени гащи, така че

това мачовско изпълнение ще се удави без нас. Потъва като кораб в морето… заедно с

репутацията ти на пуритан.

- А – каза Кинг. – Нещо, за което да живея.

Морето ги понесе на голяма, клатушкаща вълна, а виковете на мъжете станаха

неистови.

- Плаваме ли? – попита Хармъни.

- Не – каза Кинг, гледайки водните мехурчета във вагона по пукнатините в пода. –

Потъваме.

- Кинг? Трябва да знаеш, че сексът никога не е бил толкова добър, колкото с теб.

Паниката му намаля.

- Никога не казваш каквото се очаква. И за мен беше най-добрият секс, който съм

правил, и никога преди не съм казвал тези думи.

- Висока оценка. – Тя го целуна и той й отговори - ако щеше да потъне с вагона,

той искаше да си отиде, докато целува Хармъни.

Вагонът изтряска, както когато се разби във вратата, но освен това се и издигна,

простена и помръдна. Наистина помръдна. Не към морето, а отдалечавайки се от него.

- Благодаря ти, Боже – каза Кинг.

- Добре сме – каза Хармъни. – Използват макари и лебедки – лебедка дума ли е? –

от строежа, за да ни издърпат от водата.

- От сестрите си ли го разбра?

- Дес се опитва да ме успокои, да ме укроти, но се кикоти, така че бъди готов за

доста дразнене.

Той опря чело в нейното.

- Супер.

Хармъни започна да се смее, отначало тихо, после необуздано, докато накрая едва

дишаше и, проклятие, беше заразно. Жена, която можеше да се надсмива над себе си и

да го накара да се надсмива над себе си… Каква ли магия щеше да извади от торбата с

трикове следващия път?

Докато спасителите им издърпваха потрошения вагон на плажа, вратата на депото

се изплъзна, а Кинг се почувства така, сякаш ковчегът му е бил изваден от гробницата

си.

- Под светлините на прожектори сме – каза той. – Надявам се да има одеало върху

задника ми.

- Усещаш ли бриза?

- Не, но дупето ми все още целува купола.

- Хей, бурята е преминала.

- В повече от един смисъл. Когато се измъкнем от това, можеш ли да направиш

нещо за Гюси? Не ме е грижа колко драстично. Тя трябва да си върви.

Хармъни въздъхна.

- Това ни спестява спора. Радвам се, че ще доживея да му се порадвам.

- Виждаш ли някой от спасителите ни?

Хармъни се протегна, за да надникне иззад главата му.

- Представи си… че си риба в аквариум.

Той простена.

- Кой наднича?

- Всички. Градинарите, Гилда и съпругът й. Те ни махат и изглежда успяват да ни

видят съвсем ясно.

- Откъде знаеш?

- Всички са се ухилили. Виждал ли си някога съпругът на Гилда да се хили?

- Никога. – Кинг простена отново.

- Сторм си е залепила зурлата на стъклото като воайорско прасе.

- Това го чух!

- Тогава ни измъкни от тук, по дяволите – тросна се Хармъни.

- Ауч! – Кинг усети намаляне на натиска и свеж полъх. – Да разбирам ли че свалят