Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

Хармъни отново се размекна, когато се обърна към Кинг, който гледаше Джейк.

- Кинг, тъй като си роден тук, ще хванеш ли ръката ми? Чрез психометрия мога да

почерпя колкото се може повече информация като те докосна, заради връзката ти със

замъка, колкото и от картината.

Кинг стисна ръката й, което тя намери за насърчително.

- Първият дял, в пастелни цветове – каза тя, – изобразява заспало на плажа дете, а

отдолу два щастливи делфина играят в пастелно море.

- Детето не е заспало – каза Дестини. – Почти е удавена.

- Изхвърлена е на брега от буря. – Сторм сръчка с лакът Ейдън. – Забавно е колко

добре мога да разчитам бурите.

- Била е изхвърлена на брега тук – каза Кинг. – Това е брегът на острова.

Разпознавам стърчащите скали в далечината.

- Добре. Уцелихме мястото. Момичето, малко по-голямо, си играе в

незастрашаващата я стая за игра с кукленската количка. Част е от щастливо семейство,

предполагам, тъй като дялът е нарисуван с ярки цветове.

“Приспивна песен” на Брамс засвири от пианото, клавишите се движеха, без

някой да свири на тях. Хармъни не спомена феномена, нито, че го смяташе за знак, че

се доближаваха до истината.

Уорлок отстъпи от пианото, докато Карамело и Джинджъртайгър изтичаха да

застанат до него, сякаш можеше да се нуждае от подкрепление.

Тайгърстар изостави стола в стил “кралица Ана”, за да се свие до Джейк, но

момчето вдигна поглед.

- Дамата плаче – каза той.

Музиката спря, а Реджи взе Джейк в скута си.

- Коя дама, бебчо? Кажи на мама.

- Дамата на стола.

“Уау”, помисли са Хармъни.

Кинг взе Джейк и го отнесе до стола.

- Не те ли е страх от нея?

Джейк се усмихна на стола.

- Тя е добра, но тъжна и студена. – Той се обърна към майка си. – Може ли да й

дадем одеало, както ни дадоха веднъж в приюта?

- Разбира се, бебчо – каза Реджи.

Кинг преглътна.

- Кажи на дядо как изглежда дамата.

Джейк се усмихна.

- Ти знаеш. – Посочи към стола в стил “кралица Ана”. – Виж, има лилава рокля

със звезди на врата и ушите и риба като тези – той посочи към стенописа – на роклята.

Хармъни прехапа устна. Гюси. Джейк виждаше Гюси. Малките деца виждаха

духове, защото още не бяха научени в противното. Хармъни не бе очаквала

потвърждението. Но, ако Гюси седеше на стола, кой свиреше…

- Джейк, виждаш ли някой да седи на пианото ей там?

Той се изкиска, когато погледна.

- Глупава Хъни. Там няма никой.

- Дам, ама че съм глупава.

Кинг го отнесе обратно при Реджи, а Хармъни се обърна към сестрите си.

- Видях и чух пианото, когато усетих, че стената е от значение. Какво мислите, че

означава?

- Лизет е тук – каза Сторм. – В настоящето.

- Мислиш ли, че тя е свирила на пианото току-що?

- Абсолютно.

- Мисля, че музиката е някакъв знак – каза Дестини. – Казва ни, че това, което

вършим, е от значение. Да се върнем към разчитането на стенописа, за да видим какво