Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
Спирам пред вратата на Девет и запалвам моя лумен. Просто се нуждая от потвърждение, че заветите ми не са ме изоставили наистина. Чукам на вратата и я отварям. За моя изненада заварвам Девет седнал върху леглото и стиснал главата си с ръце.
— Девет — започвам аз и включвам осветлението. — Съжалявам, знам, че сделката си е сделка и че ти надви. Но ние трябва да отидем в…
— Ню Мексико. Знам, Джони. Знам. — Той поклаща глава. Не съм сигурен защо го прави — за да се разсъни или за да осъзнае промяната на мнението си. Вероятно и двете. — Само ме остави да се разбудя.
— Значи, си го обмислил отново?
Той спуска един по един краката си върху пода.
— Не съм го обмислял отново. Но когато летиш към смъртта си от върха на планината и заветите ти не действат, а някакъв призрак не спира да повтаря „Ню Мексико“, схващаш намека.
— И ти ли си имал същото видение? — питам аз.
Облекчението, което изпитах, когато видях Девет, е било, защото той наистина е бил там. Става ми ясно, че двамата с Девет имаме специална връзка и аз трябва да имам по-голямо уважение към него. Трябва да спра да го възприемам като някакъв рекламен герой. Животът на двама ни зависи от това.
Девет навлича една риза и ми хвърля добре познатия снизходителен поглед.
— Ама че си идиот. Още ли не си схванал? Не съм имал същото видение. Двамата с теб бяхме в едно и също видение. Това продължава вече цяла седмица. Схвана ли най-после?
Шашардисан съм и не успявам да го прикрия.
— Но когато ти разказвах за тях, ти не ги вземаше на сериозно. Не вземеше на сериозно и мен. Все повтаряше, че това са само сънища и нищо повече. Виждаше колко ме тормозят тези сънища, Девет! А се държеше сякаш съм някакъв побъркан.
— Първо, ти си този, който вярва, че е Питакъс Лор, така че технически наистина си побъркан. Второ, не съм ти бъркал в мозъка. Наистина отхвърлях виденията в началото: и моите, и твоите. Смятах, че са глупости. Когато Сетракус Ра поиска от мен да се предам, също както те пита и теб, и онова друго дете, реших, че виденията са някакъв вид мисловна игра или трик, създаден от могадорианците. Не смятах, че трябва да им се доверяваме. Съвсем определено си мислех, че не трябва да правим нищо от онова, което те предлагат. Да правим всичко друго, но не и онова, което те искат. Но този път… — Девет спира за момент. — Този път го приех като предупреждение. Предупреждение, което трябва да приемем сериозно. Сега, Четири, съм почти убеден, че трябва да тръгнем натам.
Едновременно съм облекчен, че най-после реши да се вслуша, и ядосан, че му отне толкова време.
— Това се опитвах да ти кажа! Хайде да тръгваме! Мислил ли си как ще стигнем дотам? О, моля те, кажи ми, че двамата със Сандор си имате собствен хеликоптер или самолет, който сте скрили някъде?
— Съжалявам, пич, тези неща не са попаднали в списъка ни с желания. — Той се прозява и протяга. — Но пък в гаража имам паркирана кола. И обожавам да карам. При това бързо.
Пълним два брезентови чувала с най-различни оръжия — пушки, пистолети, гранати. Посягам към една ракетна установка, но Девет казва, че няма да се събере в багажника. Останалото място ни трябва за амунициите. После се втурваме в стаята за наблюдение, за да вземем таблета.
Девет сяда пред един компютър и започва да трака по клавиатурата.
— Трябва да изключа това чудо. Не искам някой неканен гост да се възползва от него. Направи ми услуга. Докато се занимавам с тази задача, провери останалите гардове с таблета.
Натискам синьото кръгче в горния ъгъл и изчаквам. Виждам две ярки сини точки в Чикаго. После виждам още една в Северно Ню Мексико и една в Ямайка. Изчаквам няколко секунди да се появят другите три, но ги няма.
— Ей, Девет? Виждам само четири. — В гласа ми се надига паника. — Има само четири сини точки!
Той издърпва таблета от ръцете ми.
— Дай да погледна. Би трябвало да са някъде в тази мрежа — казва Девет. Вече не звучи така убедително. Той натиска зеления триъгълник и зелените пулсиращи точки се появяват на картата в Ню Мексико и Египет, също където бяха и преди. — Поне е сигурно, че липсващите три точки не са взели един от корабите.
Вглеждам се по-внимателно и натискам отново синьото кръгче. Установявам, че сега синята точка се намира точно на същото място, където е зелената точка.
— Онзи гард в Ню Мексико е върху кораба, ако това е кораб, разбира се.
— Надявам се, че който и да е онзи, му е ясно, че това ще бъде един много самотен полет — казва Девет.
Поклащам глава неодобрително и пак се взирам в екрана, като се опитвам да измисля какво да бъде следващото ни действие. И тогава ме осенява.
— Почакай. Нали правителството е намесено по някакъв начин във всичко това. Какво друго се намира в Ню Мексико? Зона петдесет и едно14? Там ли е тази зелена точка? Най-известното място за НЛО. — Нещата започват да си идват намясто.
14
Зона 51 е американски свръхсекретен военен полигон. — Б.пр.