Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Елин ѝ се усмихна и сведе глава.
- Права си, лельо.
„Лельо“ не беше точното обръщение, защото ги деляха поколения и хилядолетия, но кралицата така ѝ беше предложила да я нарича.
Майев се намести по-назад в трона си.
- Преди много време, когато светът бил млад, когато още нямало човешки кралства и земята не била белязана от войни, се родила кралица.
Елин сви крака под себе си и килна глава.
- Тя не знаела, че е кралица. При нейния народ силата не се наследявала, а течала във вените по рождение. И докато тя растяла, силата ѝ растяла с нея. И накрая родината ѝ се оказала твърде малка за подобна сила. Твърде тъмна и студена, и тягостна. Имала дарби като на мнозина други от народа си, но и нещо повече; силата ѝ била толкова прецизно, сложно оръжие, че я откроявала от всички останали. Те я разпознавали и се прекланяли пред нея и тя господствала над тях. С времето се разчуло за дарованията ѝ и трима крале дошли да искат ръката ѝ, за да изградят съюз между техния трон и този, който тя самата си била издигнала, колкото и малък да бил. В началото тя решила, че се е задало онова ново предизвикателство, по което толкова копнеела. Тримата крале били братя, всеки могъщ посвоему; необятната им сила пораждала страхопочитание навред. Избрала най-възрастния, ала не заради някое негово умение или качество, а заради безчетните му библиотеки. Заради онова, което можела да научи в земите му, което можела да постигне със силата си... Искала тайнствата на познанието, не самия крал.
Странна история. Елин пак вдигна вежди, но кралицата просто продължи:
- Като се венчали, тя напуснала скромните си земи и заживяла в замъка му. Известно време се чувствала удовлетворена: и от съпруга си, и от познанието, събрано в дома му. Тримата с братята му били завоеватели и често отсъствали от замъка, отдадени на мисията си да прибавят нови и нови земи към общото си кралство. Тя не възразявала, защото това ѝ осигурявало свободата да черпи все повече и повече познание от библиотеките му. Знания, за някои от които дори той не подозирал. Древни мъдрости от светове, отдавна превърнати в прах. Кралицата научила, че наистина съществували други светове. Не само тяхното мрачно, потискащо кралство, но и светове, нанизани един до друг във вселената, и то без собствените им обитатели да знаят. Светове, където слънцето не било единствено тънки снопове смътна светлина през пепеливите облаци, а златист поток топлина. Където съществувало зелено. Кралицата дори не била чувала за такъв цвят. Зелено. Нито пък за синьо; не и за нюанса, с който книгите описвали небето. Дори не можела да си го представи.
Елин свъси вежди.
- Жалко съществувание.
Майев кимна горчиво.
- Наистина. И колкото повече четяла за тези други светове, посетени някога от вече покойни скиталци, толкова по-силно копнеела да ги види. Да усети целувката на слънцето по лицето си. Да чуе утринната песен на врабчетата, крясъците на чайките край морето. Морето... и то ѝ било чуждо. Необятна водна шир с променливи настроения и непознати дълбини. По техните земи имало само плитки тинести езера и полупресъхнали реки. Затова, докато съпругът ѝ и братята му предвождали поредната война, кралицата започнала да умува как да влезе в някой от тези нови светове. Как да се измъкне от своя.
- Възможно ли е изобщо?
Нещо теглеше съзнанието ѝ, като че историята беше истинска - но вероятно просто я беше чувала от майка си или дори от Марион.
Майев кимна.
- Да. С езика на битието за кратко могат да се отварят портали между световете. Език, забранен дълго преди да се родят съпругът ѝ и братята му. След смъртта на последния от древните скиталци пътеките между световете се затворили и методите им за прекосяване на границите изчезнали с тях. Поне така си мислели всички. Кралицата обаче намерила старите заклинания, закътани надълбоко в личната библиотека на съпруга ѝ. Започнала с дребни експерименти. Първо отворила вратичка към света на покоя, открила една от скитащите жени и я попитала как се прави. - Майев се усмихна замислено. - Покойницата отказала да ѝ разкрие. Затова кралицата започнала да се учи сама. Да отваря и затваря врати, отдавна забравени или запечатани. Да се взира в дълбините на космоса. Собственият ѝ свят бавно се превръщал в клетка. Омръзвало ѝ от войните на съпруга ѝ, от лекомислената му жестокост. И когато той пак заминал на война, кралицата събрала най-близките си прислужници, отворила врата към нов свят и напуснала онзи, в който била родена.
- Напуснала? - учуди се Елин. - Просто... просто напуснала собствения си свят? Завинаги?