Обсидиановата стая

33.

Лейтенант Д’Агоста тръсна закуската, която беше приготвил току-що – омлет от белтъци с тарагон и едро смлян черен пипер – върху кухненската маса на спретнатия двустаен апартамент, който делеше с Лора Хейуърд. Мразеше белтъците, но беше научил, че за да бъде слаб – или онова, което в неговия случай минаваше за слаб – са нужни непрекъснато внимание и диети. От другата страна на масата неговата жена четеше последния брой на „Списание за съдебна медицина и криминология“, докато се наслаждаваше на своята храна – типичната нюйоркска закуска с яйце, бекон и сирене върху намазан с масло земел. Независимо какво ядеше, не качваше и грам тегло. Това беше много потискащо. Д’Агоста отряза парче от омлета си и започна да го бута с вилицата насам-натам из чинията.

Хейуърд остави списанието.

— Каква е днешната ти програма?

Д’Агоста набоде парчето и го пъхна в устата си.

— Не е кой знае какво. – Той преглътна белтъка с глътка кафе. – Разчистване на канцеларската работа около убийството на Мартен.

— Реши този случай за рекордно време. Това сигурно е зарадвало Сингълтън.

— Вчера ме поздрави за вратовръзката ми.

— Това конте? Впечатляващо.

— Вероятно просто е искал да ме поласкае, за да може да ми стовари друг случай. Ще видиш, че точно така ще стане.

Хейуърд се усмихна и се зае отново със списанието. Д’Агоста осъзнаваше, че през последните седмици тя внимава тонът на техните разговори да бъде лековат. Беше Ѝ благодарен за това. Хейуърд знаеше колко силно го бе засегнала новината за изчезването и смъртта на Пендъргаст от удавяне. Макар да беше минал вече почти месец, щом се сетеше, че Пендъргаст вече го няма, сякаш го разтърсваше електрически ток. А това се случваше твърде често. Разбира се, и преди беше имало доклади за смъртта на агента на ФБР, но приятелят му скоро се появяваше отново като пословичната котка с девет живота. Обаче този път, изглежда, деветте му живота се бяха свършили. Д’Агоста изпитваше вина, сякаш трябваше да е бил в онова масачузетско рибарско село. Все едно неговото присъствие би могло да промени съдбоносното развитие на събитията.