Истината за случая Хари Куебърт

- Знаете ли, можехте да ми се обадите по телефона. Така се държат културните хора. Щяхме да си уговорим среща и щяхте да дойдете в час, който да ни устройва и двамата. Така се прави.

Изрецитирах:

- Нола е имала любовник, някой си Елайджа Стърн. Хари е получавал анонимни писма по време на връзката си с Нола, значи, че някой е бил в течение.

Той изумено ме изгледа.

- Откъде сте научили всичко това?

- Провеждам собствено разследване, казах ви.

Веднага се навъси.

- Много сте досаден, писателче. Проваляте ми разследването.

- В лошо настроение ли сте, сержант?

- Да. Защото е седем часът сутринта и вие вече жестикулирате в кабинета ми.

Попитах го има ли нещо, върху което да мога да пиша. С примирен вид ме заведе в едно съседно помещение. На окачено на стената корково табло бяха закарфичени снимки на Сайд Крийк и Орора. Посочи ми една бяла дъска до таблото и ми подаде флумастер.

- Хайде, давайте - въздъхна той. - Слушам ви.

Написах на дъската името на Нола и начертах стрели, за да го свържа с имената на лицата, замесени в случая. Първият беше Елайджа Стърн, после написах Нанси Хатауей.

- Ами ако Нола Келерган не е била примерното момиче, което всички ни описват? - казах. - Знае се, че е имала връзка с Хари. Вече знам, че е имала и друга връзка, по същото време, с някой си Елайджа Стърн.

- Елайджа Стърн бизнесменът?

- Той.

- Кой ви разказа тези щуротии?

- Най-добрата приятелка на Нола тогава. Нанси Хатауей.

- Как я открихте?

- В годишника на гимназията в Орора от седемдесет и пета.

- Хубаво. И какво се опитвате да ми кажете, писателче?

- Че Нола е била нещастно дете. В началото на лятото на седемдесет и пета историята й с Хари се усложнява - той я отхвърля и тя изпада в депресия. А майка й я бие като тъпан. Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че изчезването й е следствие от странни събития, случили се през онова лято, въпреки това, което твърдят всички.

- Продължете.

- Убеден съм, че и други хора са знаели за Хари и Нола. Нанси Хатауей например, но не съм съвсем сигурен. Тя заяви, че не е знаела нищо, и изглеждаше искрена. Във всеки случай някой е пишел анонимни писма на Хари.

- По повод на Нола?

- Да, вижте. Намерих ги в дома му - казах аз, като му подадох писмата, които бях взел със себе си.

- В дома му? Но нали извършихме обиск.

- Все едно. Въпросът е, че някой открай време е в течение на връзката им.

Той прочете текста на глас:

- Знам какво сте направили на това петнайсетгодишно момиче. И скоро целият град ще знае. Кога е получавал Куебърт тези писма?

- Веднага след изчезването на Нола.

- Има ли представа от кого може да са?

- За съжаление, никаква.

Обърнах се към корковото табло със забодени отгоре му снимки и бележки.

- Това вашето разследване ли е, сержант?

- Абсолютно. Хайде да започнем отначало, ако искате. Нола Келерган изчезва вечерта на трийсети август седемдесет и пета година. В доклада на полицията в Орора от онова време се посочва, че не е възможно да се установи дали е била отвлечена, или става дума за бягство от дома, което е свършило зле - няма следи от борба, няма свидетели. Днес обаче клоним към версията с отвличането. Главно защото Нола не си е взела нито пари, нито дрехи.